ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Търсене на абсолютното от Оноре дьо Балзак

9,00 лв

7,20 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Не е в наличност

Автор: Оноре дьо Балзак
Година: 1972
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 210

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Книгата е подвързана допълнително с твърда корица!

БАЛЗАК И НЕГОВИЯТ РОМАН „ТЪРСЕНЕ НА АБСОЛЮТНОТО"

„Търсене на абсолютното" не се нарежда сред световноизвестните шедьоври на Балзак. Той не е известен и на българския читател, запознат със сравнително малко произведения на великия писател. Романът е един от най-интересните, съставящи „Философските етюди" — част от едно титаническо творческо дело, известно под наименованието „Човешка комедия". Амбициите на Балзак като творец и личност са били непомерни. Името, с което той удостоява огромния си творчески свят, е нещо много повече от сполучлива метафора. То е недвусмислена перифраза на Дантевата „Божествена комедия" и своеобразна полемика с гениалния флорентинец, който търси отговор на мъчително трудните проблеми на своята съвременност в регламентираните сфери на каноническия рай и ад. Балзак изправя на нозе един свят на не по-малко покъртителни трагедии, на страсти, престъпления, боричкания за власт, слава и пари, но свят не алегоричен, ареален, който разкрива пред очите на непосветения Франция от първата половина на 19 век с нейната драматична и превратна история, с възшествието на буржоазията, овладяла юздите на властта, въпреки отчаяната съпротива на деградиралата аристокрация. И до днес проницателната оценка на Енгелс за Балзак остава отправна точка за всеки сериозен изследовател на писателя, един от най-забележителните представители на крнтикореалнстичното направление в световната литература.
Сложните и понякога парадоксални противоречия на Балзак неведнъж са обърквали неговите критици. Легитимист по политически симпатии, привърженик на „законните" права на Бурбонската династия, той се възхищава от републиканците, обагрили с кръвта си барикадите на Юлската революция, и рисува аристократите в произведенията си като представители на класа, обречена на гибел. Писателят се срамува от селския си произход и затова променя неблагозвучното име на дядо си Балса в Балзак (може би пе случайно, защото неговият известен предшественик от епохата на класицизма Жан-Луи Гез дьо Балзак е от аристократичен произход). Без стеснение след   време новопокръстеният   прибавя към своето име краткото „дьо", символ на благородство, и  през целия си живот се стреми към дворянски почести. В същото време Балзак се възхищава от трезвия и предприемчив  дух на   новите рицари на материалното благополучие и се опитва да им  подражава, за зла участ — винаги безуспешно.  Разцветът  на  позитивизма във френската философия, съвпаднал със зрялото творчество на писателя, бързият  напредък на  природните науки и на техниката в годините на Наполеоновпте войни и след това, слагат отпечатък върху мирогледа на Балзак. За първи път  в европейската литература образът на учения-изобретател заема в неговото творчество съвсем определено и трайно място. Откритията на Сент-Илер в областта па археологията, свързани с философската под-основа на френския механистичен материализъм от епохата на Просвещението, вдъхновяват и грандиозния план на „Човешка комедия". Така както при Сент-Илер реконструирането на исторически отмрелия биологически вид е основна задача за   учения, осъществима при познаване на известни закономерности, и Балзак си поставя за цел да напише произведения, които биха  позволили на потомците да възстановяват картината на епохата, изобразенз от писателя. Дори самият предварителен замлсъл и постройка на тази гигантска епопея на обществения живот във Франция през първата половина на 19 век издават не толкова дисциплинирания писател, принуден да работи бързо, притиснат от кредитори, лихви и ипотеки, колкото обладания от позитивистичния дух на своята епоха мислител, който внася в своето дело системност и организираност. Както е известно. Балзак подразделя „Човешка комедия" на три основни дяла, които е трябвало да обхващат над 140 отделни произведения. Според определението на самия автор това са   „Етюди   за   нравите",  „Философски   етюди"  и  „Аналитични етюди". Първият дял обхваща по-голямата част от включените в епопеята творби и от своя страна е подразделен от автора на шест тематични  подгрупи. „Аналитичните етюди"   включват само   две произведения па писателя.
Сред книгите, съставящи „Философски етюди", с най-голяма популярност се ползуват „Шагреновата кожа" (добре позната на българския читател от няколко издания), „Неизвестен шедьовър", „Еликсирът на дълголетието" и „Търсене на абсолютното".
Романът „Търсене на абсолютното" е написан от Балзак между юни и септември 1834 г. При непосилните темпове на работа, станали пословични в пособията по теория на литературата, краткият срок за написване на романа не е повод за изненада. По-трудно е да го ситуираме в рамките на Балзаковото творчество  въобще. Първото произведение, с което е прието да се свързва името на Балзак, е романът „Шуани", отпечатан през 1829 г. В този смисъл „Търсене на абсолютното" се отнася към началния период на зрялото му творчество. Трябва да се отбележи обаче, че младият Оноре Балса решава да се посвети на   литературата   още   през 1819 г. Това десетилетие, изпълнено с много труд и горчиви разочарования, е времето на неговото чиракуване в изкуството, когато той отпечатва под псевдоними или в съавторство голям брой произведения, от които впоследствие се отказва в предисловието си към „Човешка комедия" от 1842 г. Сред тях могат да бъдат споменати „Наследницата на Бираг", „Арденският викарий", „Последната фея", „Анета и престъпникът" и др. Но това не е само любопитен епизод из творческата биография на писателя, а въпрос, който има пряко отношение към творческия му стил в началото на 30-те години. Първите несръчни произведения на Балзак носят белега на епохата, но и на оформящите се тогава литературни направления. Немалко е влиянието на създаващия се през 20-те го дини вьв Франция прогресивен романтизъм (Ш. Нодие, В. Юго). Не случайно първата творба на младия писател е трагедията в стихове „Кромвел", несръчно подражание на  Расин. обвеяно от романтични нотки. (За това как е еволюирала естетиката на Балзак между 1820 и 1830 г.  свидетелствуват  резките  му  нападки срещу Юго по повод липсата на историческа и психологическа правда в нашумялата драма „Ернани"). През двадесетте години писателят черпи вдъхновение и от романтизма на Уолтър Скот, чието влияние долавяме в „Шуани". Но той се влияе и от френски белетристични образци. Силно  впечатление  му прави темата за Мелмот (по това време във Франция на шумен успех се радва книгата на Матюрен „Скитникът Мелмот"). Нейното влияние върху ранния му роман „Стогодишният старец" е несъмнено, а през 1835 г. Балзак пише „Примиреният Мелмот". В началото на 30-те години тези два източника на вдъхновение — романтичното и реалистичното — са все още отчетливо обособени. Писателят не е раз гърпал своите „Сцени из парижкия живот", макар че вече е написал някои от шедьоврите си. Забележителни платна на Франция от епохата на Реставрацията са „Гобсек" (1830), „Полковник Шабер" (1831—1834), „Дядо Горно"  (1834—1835), „Евгения Гранде" (1833) и др. Наред с тях обаче той създава и творби като „Шагреновата кожа" (1830—1831), „Неизвестен шедьовър" (1831), „Търсене на абсолютното" и др., в които аналитичният разрез на действителността е съпроводен от романтични похвати. Това е напълно обяснимо, като се има предвид, че по онова време оформянето на критикореалистичното направление в   литературата   е   в своя начален стадий. През това десетилетие френският романтизъм достига високи върхове в поезията (Ламартнн, Алфред дьо Вини, дебютът на Алфред дьо Мюсе), а младият Юго създава една от най-забележителните си творби — „Парижката Света Богородица". В същото време реализмът на Жорж Санд е обагрен от сантиментално-дидактичпи нотки, у Проспер Мериме носи романтичния колорит на южните романски народи, а Стендал не е чужд на очарованието на  средновековните и ренесансовите италиански хроники. Самият Балзак нарича новия художествен метод, с който си служи, „еклектизъм", за да обозначи търсения от него синтез между „литературата на идеите" и „литературата на образите", понятия, с които зашифрова литературата на Просвещението и на романтизма. Има обаче и друго едно обстоятелство, без което не бихме могли да разберем романтичните похвати у младия Балзак. Както подчертава неведнъж в своите романи и  статии, той  има особено влечение към „мономаните", към хората, обладани от една единствена страст. Достатъчно е да споменем герои като Гобсек, Феликс Гранде, Рафаел дьо Валантен, за да дадем представа за това, въпреки че обикновено това са образи, в които наддепява реалистичната типизация. Към тях трябва да се прибави и Балтлзар Клаес от „Търсене на абсолютното". Рисувайки своя герой, писателят чувствително се отклонява от възприетия ст него реалн етичен принцип на изображение. Ако в „Шагреновата кожа" Балзак открито прибягва до условността на фантастиката  (по-късно от аналогично хрумване ще се възползува Оскар Уайлд в „Пор третът на Дориан Грей"), в „Търсене на абсолютното" романтичното начало е заложено в условността на много от белетристичните ситуации. Потомственият испано-фламадски аристократ Балтазар Клаес де Каза-Реал разкрива романтичното си предразположение още чрез странния избор на съпруга, но след това в продължение на 15 години е примерен бюргер, достолепен наследник на дедите си и пазител на придобитите имоти. Неговата страст идва изведнъж, но фатално и неотвратимо, чрез един полски офицер на служба в Наполеоновата армия, преспал една нощ под гостоприемния покрив на дома Клаес в Дуе. Балтазар е обладан от желанието да постигне „абсолютното", някаква своеобразна causa finalis,  която обяснява „светлината, топлината, електричеството, галвавизма и магнетизма" като „различни проявления на една и съща причина. Не на едно място Балзак уподобява своя герой на алхимиците, търсачи на „философския камък". Неговото „търсене на  абсолютното"  също се оказва една болезнена, патологична страст, не по-малко гибелна от измамния рай на хашиша или пиянството. Но в образа ьа Балтазар Клаес силно автобиографичната тема на мономанията се преплита с характерната тема за изобретателя. Балтазар е не само човек, безумно  отдаден на химеричната ои страст, но той е и учен-химик. Диренето на „абсолютното" е обречено на неуспех, защото се е превърнало в самоцел, но в процеса на своите опити ученият достига до интересната (в наши дни вече осъществена) идея за синтезиране на изкуствен диамант. Психологическият проблем, който поставя Балзак, е свързан с една драматична алтернатива: има ли право изобретателят да пожертвува щастието и сигурността на най-близките си в името на идеята, която е прегърнал. В малко по-друг вариант писателят я поставя и като въпрос за правата и пълномощията на гения. Отдаден всецяло на своите практически опити за постигане на „абсолютното", Балтазар се отчуждава постепенно от съпруга и деца, от близки и приятели. Но това е само половин беда, скъпо струващите химически опити стават причина той да пропилее големия си имот, като не се поколебава да лиши от наследство и средства за препитание собствените си деца. Разбита преждевременно от грижи и тревоги, траппшо раздвоена между преданата си любов и грижата за децата си, Жозефин Клаес умира, като поверява бъдещето на семейството в ръцете на по-голямата си дъщеря Маргерит. Епизодите, свързани с  отчаяните усилия на неопитната  девойка да осигури  бъдешето  на  своите братя и сестра, като запази честта на семейството неопетнена и същевременно не изневери на майчиния си завет, принадлежат към най-хубавото в книгата. В тях Балзак се е  избавил  от известна словоохотливост и сантименталност, вълненията около   финансови сметки и имотни спорове, така добре познати на писателя, внасят елемент на неподправен драматизъм. На съвременния читател импонира и „документалната" страна на повествованието, свързана с точно фиксирани дати, исторически личности и почти хроннкална обстоятелственост при описание на интериора. Експозицията, както обикновено у Балзак, е статична и обширна, малко непривична за днешния вкус. Самите герои не са уплътнени като характери, писателят повече се спира на преживяванията им на външния портрет, отколкото да ги рисува като човешки личности в динамика. Не бива да се забравя обаче, че „Търсене на абсолютното'' и по определението на самия Балзак е особен жанров синтез — „философски етюд", в конто размишленията на автора съставят значителна част от повествованието. Забележителни са размислите му за психологията на влюбената жена, а краткото описание на бита и наоодопсихологията на фламандеца в началото на книгата е осъществено с дълбоко проникновение и предхожда с близо половин век наблюденията на Иполит Тен по същите въпроси във „Философия на изкуството".
Ьалзак не дава категоричен отговор на поставената от него философска дилема. Той не осъжда Балтазар, макар че открито съчувствува на останалите герои. Авторът посочва и перспективата на неговите усилия, въпреки индивидуалния му крах като човек и изобретател. Мигове преди смъртта си героят узнава, че друг е осъществил откритието, към което той се е стремил близо двадесет години. Но той посреща тази вест не с покруса, а с тържество. В този финал е заложен и оптимистичният възглед на самия Балзак, че геният може да работи в самота и привидно безплодно, но делото му няма да пропадне. Впрочем самата история е имала достатъчно примери за духовния баща на Балтазар Клаес (Джеймс Уат и Ползунов, Ломоносов и Лавоазие). Романът на Балзак е интересен и с оглед положението на изобретателя в епохата на първоначалното натрупване на капитала. Господството на частната инициатива е било бич за изобретателя. Балтазар Клаес е непризнат гений, нещастен, защото не е постигнал успех и е пропилял огромно състояние. В неговия образ има обаче нещо романтнчно-изключително в духа на У. Скот и В. Юго. По-късно Балзак ще създаде драматичния образ на Давид Сешар („Изгубени илюзии"), принуден да продаде изобретението си на фабрикантите братя Куанте и все пак щастлив при мисълта, че то ще служи на неговия народ.
„Тьрсене на абсолютното" разкрива интересна страна от творческия натюрел на Балзак — мислителя и художника. Макар че близо 140 години ни делят от създаването на тази творба, тя не е загубила очарованието си и вярвам, че ще намери път до сърцето ма българския читател.

Симеон  Хаджикосев

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar