В свърталища на бандити из мизерните останки от някогашния Лондон, Люк и Малк разследват убийството на красива тъмнокожа докторка. Откриват рана от куршум на главата й, но проливният дъжд е отмил както него, така и всички останали улики. Напрежението расте непрестанно и нови жертви предизвикват следователя да даде всичко от себе си, за да открие виновника, преди цялото разследване да се превърне в жестоко масово клане. Там, където се случват мистериозни убийства, Властите изпращат най-добрите си екипи. Младият криминален следовател Люк Хардинг притежава най-добрите инстинкти за разбулване на загадките около всяко убийство. Дясната му ръка, неговият верен съдружник Малк, който е екипиран с всякакви лазери и скенери за откриване на следи от сцената на местопрестъплението, е негов безупречен помощник. Заедно пред тях няма пречки, дори и в най-трудните криминални случаи.

Откъс от книгата

ПЪРВА ГЛАВА

Докато преминаваше по Тотнъм Корт бялото момче усети, че някой го дебнеше, притаен зад клоните на бъзовия храст 8 една от крайпътните къщи. Тъкмо щеше да продължи тихомълком нататък, без да предизвиква никого, когато го разсея късче хартия, което изхвърча от прозореца на горния етаж на една от къщите. Вятърът го понесе право към лицето му. Оуен го сграбчи в юмрука си, сякаш хваща молец, който щял да кацне върху носа му. Тогава чу някой да вика: „Бяла отрепка!". Така гръмко, яростно и пронизително прозвуча, че Оуен не успя да различи дали крещи мъж или жена. По тона на гласа се усещаше истинска омраза и момчето реши да се омете колкото може по-бързо. Натика листчето в джоба си и хукна напред.
Избуяли стъбла на бръшлян, бъз и повет задушаваха сградите от двете му страни. Пушката, която заплашително се подаваше от прозорците над него, беше умело замаскирана от множеството листа. Като чу първия изстрел, Оуен изскимтя уплашено и се сви на земята. Прикри главата си с ръце, все едно това щеше да го спаси, ако се окажеше на мушката, но за щастие изстрелът отекна глухо е дънера на един бряст вдясно от него. Страхът му надделя и той отново се втурна с все сила напред. Проправяше си път през брулената от ветрове лондонска улица, опитозше се да избегне всички корени, които бяха пронизали пътната настилка, и кривваше тук-там, за да попречи на снайпериста да се прицели отново в него.
Вторият куршум рикошира от настилката направо пред краката му и хвръкна някъде вляво. Третият успя да го уцели в дланта. Изкрещя от болка, но не му стискаше да спре точно в този миг. Притисна ранената си ръка към тялото и се впусна презглава към най-близката пресечка. Няколко секунди го деляха от оксфордската магистрала и от спасението от човека с бързите пръсти на спусъка. Докато правеше опит да се скрие зад едно дърво, следващият изстрел потроши стъклата на близката сграда на сантиметри от него.
Много години преди Оуен да се роди оксфордската магистрала била задръстена от автоматични таксита, а по тротоарите й се разхождали пешеходци. Но оттогава насам никой не се наемал да поддържа, която и да е от централните лондонски пътни артерии и природата малко по малко си възвърнала тази отнета й територия. Такситата с вградени бордови компютри и изкуствен интелект постепенно започнали да избягват центъра на Лондон, тъй като преминаването през избуялите корени на дървета и храсти се превърнало в невъзможна мисия. При това в тези райони доста хора се натъквали на неприятности - рискът не си заслужавал.
Оуен беше наясно, че оксфордската магистрала е мрачна бетонна джунгла, обиталище на плъхове, змии и всякакви отрепки. Там обаче поне можеше да избяга от сипещите се като дъжд куршуми.
Подплашени от следващия изстрел, две червени катерици се шмугнаха в короната на стар бряст. В този момент Оуен усети, че десният му крак започва да му изневерява. Имаше чувството, че някой го е ритнал отдолу. Запъхтя се и залитна, но не усети болка. Очакваше да боли много, когато отново същият крак поемеше тежестта на тялото върху себе си, но усети някакво леко напрежение е петата. Куршумът беше уцелил пътната настилка, след което беше отскочил и се беше забил е подметката на едната му обувка. Накрая се беше загнездил кротко е дебелия пласт гума на подметката му.
С последни сили Оуен се олюля и залитна към магистралата. Пълзящите по стара тухлена стена бръшляно-ви лиани изпращяха и около тях се посипаха парченца тухли. Дробовете му изнемогваха, но Оуен се хвърли светкавично към ъгъла и успя да се спаси от нов порой изстрели. Въпреки това беше рано да си отдъхва и да спира. Запрепуска стремглаво надолу по автопистата, докато все още го държаха краката, защото снайперистът можеше вече да е тръгнал по петите му. Тичаше презглава, опитвайки се да избегне избуялата растителност и стискаше ранената си ръка в другата чак докато стигна до пешеходната алея „Уардур". Свърна вляво към тесния проход и закриволичи из лабиринта от безброй пътечки в опит да се измъкне от преследвача, в случай че той все още го дебнеше по петите.
Усилващият се вятър го буташе през джунглата на Сохо заедно с вихрушка от сухи кафяви листа. Излезе на Хеймаркет и се запъти в посока към Уайтхол и реката. Ако успееше да премине безопасно по рушащия се Уестминстърски мост, щеше да стигне до болница „Томас" и да помоли да превържат ръката му. За болницата се знаеше, че е място, където не задават куп неудобни въпроси, преди да предложат някому лечение. Оуен погледна неспокойно зад себе си. Пейзажът изглеждаше съвсем пуст. Е, не беше напълно пуст. Просто навън не беше безопасно и повечето хора предпочитаха да се крият по домовете или поне да не се набиват на очи. Оуен не забеляза никого с пушка наоколо. Тръгна с бавна крачка, накуцвайки леко с единия крак заради забилия се 8 подметката куршум, и се отправи към Темза.
На брега на реката група хора бяха превзели малък товарен кораб, който би трябвало да преплава спокойно през града, програмиран да подминава Лондон и да разтоварва стоката си в сърцето на Англия. Плячката от него обаче щеше да послужи не на хората от богатите централни райони, а на лондонските бандити, които се бяха докопали първи. Оуен се загледа надолу към крадците, които си крещяха нещо един на друг близо до южния бряг, докато предпазливо си проправяше път през останките от рухналия мост. Един от тях привлече вниманието му, тъй като голото му теме изпъкваше на фона на останалите от дружината. Без съмнение, бандитите щяха да извлекат всичко от корабчето, необезпокоявани от никого, тъй като Властите не желаеха да се занимават с дребните кражби в този район на Лондон.
Оуен отново усети изгарящата болка е лявата си длан. Доколкото можеше да прецени, куршумът беше преминал през меката тъкан между палеца и показалеца му. Като всеки, осмелил се да отиде 8 центъра на Лондон, Оуен също беше отнесъл някой и друг побой, но досега не бяха стреляли по него. Това преживяване беше ново и болезнено. На всичкото отгоре случката го беше сварила неподготвен, макар да имаше способност да избягва престъпността и най-вече нападателите по лондонските улици.
Тези изблици на насилие често биваха породени от хора, уплашени до безумие от случващото се в града, но и заради репутацията, която си бе създал самият град. Като излизаха навън, тези хора се въоръжаваха до зъби с каквото намерят - за самозащита. Когато се сблъскваха с някого, първо те атакуваха, тъй като си мислеха, че ще стане твърде късно, ако изчакат да разберат дали другият е с добри или с лоши намерения.
Обичайните огнестрелни оръжия често се използваха само за спорта, но по улиците представляваха рядкост. Електрошоковият пистолет „Стингьр" се беше превърнал в предпочитаното оръжие. Онзи с пушката явно е бил просто обикновен нападател. Или пък някой, който в пристъп на лудост се е опитвал да опази имуществото си.