Кат. номер: ВО 92-15

И застиналата лава в тая страна ми говори за вулканични страсти, за огнени чувства, за революционни трусове, за метежни души. Тая замръзнала стихия във всички тонове на сивото и тъмночервеното сега люлее в прегръдките си бодливата закръгленост на безчислени видове дребни кактуси. Тая лава е навсякъде — дебели пластове, отхапани от багер, къщи от лава, църкви от лава, улици от лава, зидове от лава, украшения от лава. И пирамидата, която е открита неотдавна при строежа на олимпийското селище, и тя още в първия век на нашата ера е била изградена от лава.
Лавата е строител и участник във всичко, което е ставало и става на тая земя. Тя е свидетел на раждането и загиването на цели цивилизации. Тя е история и бъдеще.
Мислех си: тук в основата на всичко е огънят. Огънят на жертвоприношенията, огънят на бунтовете и въстанията, огнените плащове на бикобор-ците, огънят на омразата... И това не е угаснал, отминал, мъртъв процес. Когато се вгледаш продължително в бялата недостъпност на Попокатепетъл, поднебният вулкан край Мексико, ще откриеш облак дим. И в тая ледена безстрастност бушува огън. Вулканът е жив. Огънят в тая страна е жив. Огънят в душите на хората е жив.
Аз се вглеждах продължително в лицата на старите индианки. Същата червеникава, застинала лава, същите отпечатъци на отминало буйство. И едно сякаш привидно успокоение. Изпъкнали, ъгловати челюсти и плавно изгърбен нос, присвити и леко удължени очи и ония живописни лабиринти от дълбоки бръчки, които говорят на свой език за много жесток и тежък живот. Старите индианки, потънали в ресните и гънките на своите черни шалове, ме гледаха с топли и тъжни очи. Те сякаш искаха да ми подскажат нещо, което не бих могла да прочета в разточителните паради от цветове по олимпийските стадиони. Този мой безмълвен диалог с тях продължаваше през цялото време, той се водеше между мен и техните тънки прошарени плитчици, между мен и техните черни износени гуменки, между мен и историята. Старите индианки продаваха бодлива туна и захаросани ябълки, меис и царевични питки за пиринчени сентавос. Те не знаеха коя съм, отгде съм дошла, но винаги ми се струваше, че искат да ми кажат нещо повече за тая страна. Техните дребни внучета се търкаляха по мръсните плочници или пред индианските колиби, голи и рошави. И тая игра на бъдещето не нарушаваше с нищо царствената осанка на историята в бронзовите, скръстени на скута ръце.
Понякога ми се струваше, че и старите индианки са от лава, от тая загадъчна материя, изтръгната от недрата на земята, която колкото и да ни разказва за себе си, винаги ще остане за нас една неизвестност.
Всичко е неочакваност в тая страна. Всичко идва незнайно откъде, всичко пази тайната на своето начало. Камък и жива плът като че ли са в някакъв негласен съюз да оставят много въпроси завинаги без отговор. Една внезапност се сменя с друга и точно когато смяташ, че си по следите на някаква яснота, ти попадаш в плен на друга енигма. Тия питомци на неизвестни предци, наследници на загинали цивилизации, като че в тесните пролуки на очите си пазят нещо недоизказано, като че са дали клетва докрай да останат загадъчни за останалата част от човечеството.
Всичко е неочакваност в тая страна.
Има вид кактуси, които в здрачната привечер приличат на митични същества, високи и многоръ-ки, със заканително разперени лапи. Те пускат корени направо в лавата или в най-сухата и каменлива почва, там, където трудно покълва друго растение. Те правят многоръките си заклинания по хълмове и ридове и бодлите им, като ножове извадени от прашни ножници, понякога играят с последните слънчеви лъчи. Устните ти пресъхват само когато ги гледаш, на десетки километри наоколо няма извор, няма поток. Само някой конник със сламено сомбреро изтрополи и се скрие зад облак прах.
Но тия кактуси имат голям колкото детско юм-руче, също покрит с бодли зелен плод. Туна. Стара индианка за първи път ми показа скритата сила на тоя плод. И се разля в устата ми питие с аромати, като че дошли от глъбинни недра. Невкусвани още трепети раздвижиха небцето ми и ме напълниха с ухания и свежест. Кой би могъл да предположи, че в бодливата негостолюбивост на това растение се крие божествен извор!
Всичко е неочакваност в тая страна, си мислех аз. Може и тоя народ да е като кактусовия кладенец, като тая загадъчна туна. Може би трябва да знаеш някакъв таен знак, за да разкрие пред теб тия ухания, цялото богатство на душата си, цялата сила и щедрост на сочния плод.

Лиляна Стефанова