ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Легенда за света София. Празник в Бояна. Стоян Загорчинов - Избрани произведения в четири тома. Том 1

3,75 лв

3,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Не е в наличност

Автор: Стоян Загорчинов
Година: 1981
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 408

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Писателят Стоян Загорчинов е историк по образование и по влечение. Той е съзерцател, пасивен мечтател. В главата му имало противоположни идеи — материализмът му вървял редом с „идеалистически навеи". Той обича да прелиства страниците на миналото, да прониква в тайните на историята. Но неговите размисли за живота, делата, вълненията и копнежите на хората от далечното минало не означават пълно откъсване от съвременността. Напротив — той вижда в далечните исторически епохи своеобразно, със свое съдържание и форма, определени от някогашното време, проектирани стремежите, идеите, чувствата на днешното човечество. В историческите си романи — както ще видим после — той се придържа строго в духа на епохата, която рисува — пресъздава я точно с нейната обществено-политическа и нравствена атмосфера. Но той съзнава, че има някаква макар и далечна връзка между минало и настояще, че съществува известна аналогия между някои събития от историята и от днешното време — колкото и различни да са формите на проява и характерът на съдържанието. Рисувайки хората от миналото такива, каквито са създадени от това минало, той същевременно не забравя хората на своето време и без да смесва едните с другите, открива душевни и нравствени влечения, които си съответствуват. Той рисува епохи, които — както се изразява Алексей Н. Толстой — „перекликаются" с нашето време. Той не би казал като Флобер — макар да го слага между учителите си, — че не може да гледа вече съвременния си свят, защото му е омръзнал, и бяга в далечното минало, за да си отдъхне. „Нашият век... — заявява авторът на „Саламбо" — е тъй жалък, че аз с наслаждение се потапям в древния свят. Това измива от мен калта на съвременността." Загорчинов в известно отношение напомня Вазов — който също е между неговите учители. Напомня го само в това, че и у двамата минало и настояще имат някаква връзка. Инак Загорчинов стои на съвсем други идейно-естетически позиции — неговият поглед за миналото е напълно съвременен, нов. Колко голяма е връзката на тоя толкова типичен исторически белетрист с неговата съвременност, личи от творческата история на „Ден последен". Тоя роман е замислен преди написването на „Легенда за света София", далеч преди Първата световна война, но авторът започва да го пише едва през 1927 г., когато явления от съвременния обществено-политически живот му помагат да разбере и пресъздаде далечното минало. А когато работи вече върху романа си, тон има чувството, че това, за което разказва, „не е само минало, но и настояще". „Всички тия Събовцн, Рай-ковци, Несторовци и самият Момчил — казва тон — живееха и сега близо до мен и макар да имаха други имена и други съдби, бяха движени от аналогични тласъци.. ." Съвременността влияе със своя дух върху идейната основа на произведението му. „Тъкмо тук, в завета на умиращия Събо, може най-ярко да се улови влиянието на времето, през което пишех „Ден последен" — съобщава авторът.
Може би най-малко се чувствува тая връзка, или, по-точно, тая аналогия, в първото произведение на Загорчинов — повестта „Легенда за света София", чийто сюжет е от една много далечна епоха (VI в.), преди образуването на българската народност. Като говори на едно място за повестта, Загорчинов смята, че „София е кое да е момиче в периода на своето полово узряване". В това вижда тои общочовешкото в своята героиня. Разбира се, образът на героинята е много по-сложен и много по-свързан с тогавашната епоха. Но колкото и назад да ни връща в сравнение със сюжетите на останалите произведения на автора, повестта е свързана тясно с цялото негово творчество. И тя е израз на една черта, характерна за всичките му произведения — на интереса му към критични моменти от историческото минало, моменти, които означават някаква духовна, обществено-политическа или нравствена драма, които крият в себе си някакъв конфликт. Конфликт, нравствено-религиозен или социален.
Още тук, във връзка с това първо навлизане на автора в тъмните дълбочини на историята, трябва да изтъкнем и друг негов интерес — към религиозните настроения и течения. И още — познанията му в тая област и умението му да прониква в душата на религиозния човек. Загорчинов обяснява тоя си интерес с обстоятелството, че майка му била много набожна — но с една набожност интимна, поетична: от спомена му за нея и от молитвите, конто слушал да произнася с полушепот пред кандилото, у него гс развил „интерес към историята на религиозното чувство". „Всичко това — пише той — ми помогна по-късно да усетя вярно и пълно атмосферата на средните векове и да я предам живо в моите исторически романи."

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar