ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Обичай ме, Обичам те - Джон Ъпдайк

6,00 лв

4,80 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Внимание: Последни книги в наличност!

Автор: Джон Ъпдайк
Година: 1993
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 220

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Кат. номер: ВM-30-36

 

Обичай ме, Обичам те
от Джон Ъпдайк

Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушенията

Превод от английски: Иво Стефанов
Редакция: Димитът Цонев


Предговор

За първи път семейство Мейпълз се представя на писателя в Ню Йорк през 1956 год. След това те изчезват от погледа му за седем години и — давайки случайно кръв — се появяват отново в предградията на Бостън през 1963 год. Оттогава вземат очевидно участие в творческите му планове, докато двойката се раздели през 1976 год. Тяхното фамилно име (означаващо всъщност „Кленове“), подарено им от един млад мъж, израснал в малко градче, сгушило се сред сенките на норвежки кленове, и преместил се по-късно в Нова Англия — любимото кътче на захарните и огненоярките блатни кленове, внушава усещането за невинността на дървото, за непринуденото откровение и приятната прохлада на шумолящата му корона от листа. Макар историята на семейство Мейпълз да проследява залеза и разтрогването на един брак, в нея също така са отразени и много щастливи моменти от общия им съвместен живот — при отглеждането на техните деца, докато са заедно — един с друг, в милионите споделени помежду им неземни мигове. Вярно е, че когато един брак умира, — това е тъжно. Но всичко под тази небесна шир умира рано или късно и ако ограниченията във времето бъдат приети за недействителни, то тогава сред вселената не би могло да се роди нищо ново и истинско, което да идва след старото. Дълбокият човешки морал в тази толкова истинска и тъжна история е, че всичко благословено на тази земя представлява смесица от добро и зло, а също така — че хората са непоправимо верни на своята човешка същност. Музикалната фраза, развитието и отстъплението, на дуета Мейпълови се повтаря отново и отново във все по-груба трансформация. Те са свенливи, лъчезарни и неудовлетворени. Харесват се един друг, но същевременно всеки от тях е неразгадаема мистерия за другия. Обичайно е единият да не се чувства особено добре в компанията на другия, а и колебанията в техните еротични мечтания рядко са балансирани. Въпреки това, те говорят много по-откровено и непринудено, отколкото който и да било друг герой, създаден от автора. Едно племе, изолирано в някоя далечна долина, разбива акцент в говора си, след това го трансформира в диалект, а най-накрая — и в свой собствен език. Така се получава и при двойките. Нека тази история да съхрани един особен, мъртъв език, с не по-лесна за изучаване морфология от тази на латинския.

Джон Ъпдайк


СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор
1. Гринич Вилидж
2. Съпружеско ухажване
3. Кръводаряване
4. Двойни легла в Рим
5. На граждански поход през Бостън
6. Вкус на метал
7. Любовникът ти се обади току-що
8. Очакване
9. Разюзданият Ерос
10. Водопроводна инсталация
11. Теорията за паравана
12. Пречистване
13. Голота
14. Раздяла
15. Жестове
16. Подробности от един развод
17. Обичай ме…

Откъс от книгата:

1. Гринич Вилидж

Мейпълови се бяха преместили едва предишния ден на „Западна Тринайсета Улица“ и тази вечер бе дошла да ги навести Ребека Кън, тъй като вече те ставаха достатъчно близки. Високото, постоянно леко усмихнато момиче с малко отвеяно изражение, разреши на Ричард Мейпъл да й свали палтото и шала, докато стоеше и деликатно поздравяваше Джоан. Извършвайки всяко движение с допълнителна прецизност и изисканост — заради безупречността, с която трябваше да бъде изпълнена цялата операция — Ричард въздъхна, влезе в тъмната спалня, внимателно положи дрехите на Ребека върху леглото и се върна в хола. Палтото й изглеждаше леко като перце. Макар двамата с Джоан да бяха женени повече от година, той все още изглеждащ толкова младолик, че инстинктивно хората не очакваха от него да има нещо общо с ангажиментите на домакин, Техният неохотен прием на личността му предизвикваше у него съответната колебливост и често ставаше така, че когато имаха гости, съпругата му бе тази, която наливаше напитките, докато той мълчеше небрежно излегнат на канапето в позата на привилегирован и невероятно надут гост.

Настанила се под лампата направо на пода, с единия крак пъхнат под нея и ръка опряна на раклата, която предишния наемател още не бе прибрал, Ребека тъкмо казваше:

— Разбираш ли Джоан, щом чух предложението, макар да я познавах едва от няколко минути, веднага приех. Дотогава живеех в едно отвратително място, наречено „Пансион за дами“. В коридорите имаше толкова стари кафе машини, от онези дето се пускат с четвърт долар.

Изопнала гръб върху строгия стол от дома на родителите си във Върмънт, стискайки на топка влажна носна кърпичка в ръка, Джоан се обърна към Ричард и обясни:

— Преди да се нанесе в сегашния си апартамент, Беки е живяла с онова момиче и с нейния приятел.

— Точно така, и той се казваше Жак — добави Ребека.

— О, ти си живяла с тях? — попита Ричард, Спокойната интонация на гласа му бе следствие от обзелото го самочувствие след ефектно извършената операция с палтото.

— Да, той даже настояваше името му непременно да бъде изписано на пощенската кутия. Ужасно се страхуваше да не пропусне някое писмо. Веднъж брат ми, който бе във военноморския флот дойде да ме види. Като забеляза на пощенската кутия — с три деликатни, паралелни движения на пръстите си тя разположи имената едно под друго —

Джорджийн Клайд

Ребека Кън

Жак Цимерман…

ми каза, че винаги съм била едно прекалено мило момиче. Тогава Жак не пожела дори да се помръдне, за да има къде да спи брат ми. И той трябваше да легне на пода. — Тя сведе изведнъж клепачи и погледна в чантата си за цигара.

— Не е ли прекрасно това? — рече Джоан и се усмихна безпомощно, разбирайки каква глупост бе изрекла току-що. Нейната настинка безпокоеше Ричард. Продължаваше вече цяла седмица без подобрение. Лицето й бе бледо и изпъстрено с розови и жълти петна, което само подсилваше излъчването й на картина от Модиляни[1], подчертано и без това от, дългия й врат, овалносините очи и навика й да седи прекалено изправена с насмешливо килната глава на една Страна и ръце, положени в скута и обърнати с дланите надолу.

Ребека също беше бледа, но повече приличаше на резкия и отчетлив графичен стил — може би на да Винчи; поне такова усещане внушаваха тежестта на клепачите и несъмнената виртуозност на устните й.

— Кой иска малко шери? — попита Ричард с дълбок глас и се изправи.

— Имаме и малко твърдо гориво, ако го предпочиташ — предложи Джоан на Ребека. От гледна точка на Ричард забележката, подобно на онези реклами, показващи еднаквите надписи от различна призма на зрение, съдържаше ясно доловимия намек, че този път той ще трябва да се погрижи за напитките.

— Шерито звучи добре — прие Ребека. Думите бяха изречени отчетливо, със слаб тъничък гласец, който ги освобождаваше от всякакви отговорности за последствията.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се Джоан.

— Добре. — Значи всички можеха да споделят драматизма на мига, Ричард измъкна тапата от гърлото на бутилката „Тио Пепе“, демонстративно наля три чаши, раздаде по една на всеки и се облегна на камината (Мейпълови не бяха имали камина никога досега), докато съпругата му изрече, както винаги, стандартния тост от дома на своите родители:

— За наше здраве, мили и драги!

Ребека продължи историята за нейния първи апартамент. Онзи Жак не бил работил никога дотогава. Джорджийн пък никога не се задържала на някаква работа за повече от три седмици. Освен това, тримата се грижели и за една коте, на което всички еднакво се радвали; Ребека имала отделна спалня. Понякога Жак и Джорджийн се занимавали е телевизионни сценарии. Двамата изцяло били насочили надеждите си към един сериал, озаглавен „И.Л.И“ — И-то означавало интелигентност, или инфраструктура, или нещо пък там в пространството и времето. Един от техните приятели бил млад комунист, който никога не се миел, но винаги имал достатъчно пари, понеже баща му притежавал половината Уест Сайд. През деня, докато двете момичета били на работа, Жак флиртувал с младата шведка от горния етаж, която непрекъснато изпускала парцала си за миене на пода върху миниатюрното балконче на прозореца им...

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar