УВА 016-5

ЧЕБНИКЪТ Е ОДОБРЕН ОТ КОМИСИЯ НА МНП

Материалът в учебника е разработен от авторите, както следва:
Руска класическа литература — Г. Германов
Българска литература през Възраждането, Л. Каравелов — Л. Велчева
Христо Ботев — П. Зарев
Българската литература от Освобождението до Първата световна война, Ив. Вазов, Ал. Константинов, П. П. Славейков  — Л. Георгиев
П. К. Яворов — С. Филипова
Д. Благоев, Д. Полянов, Д. Дебелянов — Св. Цонев

РУСКА КЛАСИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА

Руската класическа литература е едно от най-забележителните духовни завоевания на руския народ и един от най-ценните му при­носи в съкровищницата на световната култура. По значението си тя напълно отговаря на ръста на народа, който я е създал. Това е художествено отражение на многообразния, изпълнен с превратно­сти живот на руския народ. За да се превърне в истинско художест­вено творчество, руската литература изминава дълъг и сложен път, отразен в историята й. Руската литература от първите й наченки до днес обхваща общо около десет века и се дели на два основни големи периода: стара руска литература и нова руска литература. Възникването на старата руска литература (X—XVII в.) е свързано с развитието и утвърждаването на феодалния строй и християнската църква и с отражението на този процес в различните области на живота. Ста­рата руска литература е непосредствено подчинена на политичес­ките интереси на държавата, на отделните феодални владетели, както и на църквата. Това обстоятелство дава своето отражение върху съдържанието, стила и жанровете. Най-добрите й произведе­ния са проникнати or идеята за единство на руската земя и народ — съкровена мечта на хората от древната Русь през вековете на фео­дална разпокъсаносг. В тези произведения,които се отличават и с високи художествени достойнства, се вижда плодотворната връзка с народната поезия, главно с героичните песни (бмлинн). Без­спорно най-хубавото произведение на старата руска литература е „Песен за похода на Игор" („Слово о полку Игореве"), възникнало в края на XII век. Към средата на XVI и особено през XVII век се засилват гражданските, битовите и сатиричните елементи. Явява се нов герой, излязъл от „низшите" слоеве, главно от средата на търговците. Вместо бога и дявола, светците, князете, се срещат вече герои от по-широки обществени среди. Изменя се проблемати­ката съобразно с интересите и стремежите на този нов герой. Са­мата литература вече е предназначена за този друг читател и отго­варя на неговите мисли и духовен облик. Развива се езикът, като в него все повече се засилват и налагат народните елементи. Дото­гава в старата руска литература господствува широко описанието на събитията, фактографията. Сега се обръща все повече внимание на художествената страна на произведението. Авторите започват да проявяват известен интерес към човеш­ката личност, към човешката психология.