ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Пастири на нощта от Жоржи Амаду

6,00 лв

4,80 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Не е в наличност

Автор: Жоржи Амаду
Година: 1969
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 376

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Кат. номер: ВО 67-37

 

Шестнайсетгодишната Оталия пристига в големия град да живее и да работи в публичния дом на майчица Тиберия, но с появата си неволно нажежава страстите. Влюбчивият Курио се хваща в мрежите на прекрасната Мариалва, жената на най-близкия му приятел и побратим ефрейтор Мартим, и всичко се заплита неудържимо по романтичен, комичен и героичен начин. Негърът Масу кръщава с йоруба-християнска церемония своя русокос и синеок син и лично божеството Огун се наема да избере за детето му достоен кръстник. И докато бездомници градят своите колиби, а политическите лидери преследват корупционните си народолюбиви интереси, Курио изживява скръбна страст по мадам Беатрис, прочутата индийска факирка, родом от бразилския град Нитерой.
Отново неповторимите образи на Амаду, обикновените и невероятните ситуации, в които ни представя героите си – бурни страсти, силни драми, трагични чувства и трагикомични любови.


Откъс от книгата:

Когато се случиха тези истории, Жизуину Галу Дои-ду още беше жив и ефрейтор Мартим още не беше по­вишен (за заслуги и по необходимост) в звание сержант Порсиункула, което, казано между другото, се случи накрая, както ще се види, когато му дойде времето. Колкото до смъртта на Галу Доиду, за нея също по възможност ще стане дума - естествено, с нужната де­ликатност и нремереност.
Не ди Венту2 вървеше по склона със съсредоточен вид и си подсвиркваше механично. Лицето му беше се­риозно, кокалесто; сините му очи току се втренчваха безизразно, като че бе потеглил на далечно плаване, а тук са останали само ръцете и краката му, с кал път, зъби­те и пънът, ръбестите кости. Когато гой изпадаше в такова състояние, Жизуину казваше: „Пе ди Венту от­плава за Санту Амару." Защо за Санту Амару, не ста­ваше ясно - Жизуину си служеше с подобни засукани изрази, които само той си разбираше. Не ди Венту беше дребен и слаб, леко приведен, с дълги кокалести ръце. Стъпваше безшумно, сякаш се ирншгьзваше, потънал в размисъл. Подсвиркваше си стара мелодия, повтаря­ше я и тя се носеше над стръмнината. Един старец чу звуците й и се стресна, като я позна, защото отдавна я беше забравил. Той си спомни лице от далечното мина­ло, звука на кръшен смях и се учуди кога и къде Не ди Венту, четирийсет години ио-млад, бе научил тази ста­ра мелодия.
Времето лети все по-бързо, отминава, изтича, как да се запази спомен за събитията и за хората? Вече ни­кой - ех, никой! - няма да завари подобни събития, нито ще познава подобни хора. Утре е друг, нов ден, и в зазо­ряването на новата утрин няма да има място за такива събития и такива хора. Нито за Не ди Венту със сините очи, нито за негъра Масу, нито за ефрейтор Мартим с неговите дяволии, нито за младия пламенен Курио, нито за Ипсилон, нито за шивача Жезус, нито за продавача на икони Алфреду, нито за нашата майчица Ти бе рия, нито за Оталия, Тереза, Далва, Нока, Антониета, Рай- мунда и всички девойчета, нито за други, по-непознати хора, защото ще бъде времето за измерване и претег­ляне, а те нито се мерят, нито се теглят. Може би все още ще се говори за Жизуину - поне докато съществу­ва кандомблето1 в Алдея ди Ангола, по федералния път, където гой се почита като светец и уважаван водач, прочутият мулат Галу Доиду. Но и той вече няма да е същият Жизуину: ще го накичат в дрехи от пера и ще му припишат всичко, което се случи по тия места през последните двайсет години.
Пе ди Венту не размишляваше върху подобни фи­лософии. понеже не по-маловажни бяха мислите, които го вълнуваха, докато слизаше по стръмнината. Той мис­леше за мулат ката Еро. Тоест объркан покрай пея мис­леше за безброй мулатки, но за истинските мулатки с всичките им физически и морални качества, без никак­ви недостатъци. Може ли Еро да се нареди между ис­тинските, съвършените мулатки? Ясно е. че не може - реши Не ди Венту ядно и решително.
В джоба на огромното му сако, наследено от клиент германец, висок почти колкото негъра Масу, сако, кое­то му стигаше до коленете, се беше свило уплашено мишлето. Бяло мишле с нежна муцунка и сини очички - цяла прелест, божи дар, играчка и същински живот.
Много дни Не ди Венту го беше обучавал на един номер, само един, но достатъчен. С щракване на пръсти­те той караше мишлето да претича насам-натам и да легне по гръб с крачетата нагоре в очакване да бъде погалено по коремчето. Кой не би бил щастлив да прите­жава такова животинче, нежно и чисто, умно и кротко?
Съпрузите Кабрал, на които Пе ди Венту продава­ше крайбрежни цветя, кактуси и орхидеи, веднага по­желаха да го купят, когато с гордост им показа номера на мишлето. Дона Аурора, съпругата, възкликна: „Като в цирка!" Тя искаше да подари мишлето на внуците си, но Пе ди Венту упорито и решително отказа каквато и да било сделка. Не беше обучил мишката за продан, не беше си губил времето да я опитоми, да я научи на по­слушание, за да припечели някой и друг милрейс. Загу­бил бе много часове, за да спечели доверието й. и то само защото мишлето беше женско, истинско женско създание. Пе ди Венту го почесваше по коремчето и то замираше неподвижно но гръб с притворени очички. Щом той спреше, мишлето отваряше очички и размах­ваше крачета, искаше още милувки.
Той вложи търпение и време, за да поднесе мишка­та като подарък на Еро и с това да спечели усмивката й, си ми ат ия та й и нейното тяло. Мулатката беше скорош­на и сполучлива придобивка в дома на доктор Аирпжио, клиент на Пе ди Венту, и там тя упражняваше, с приз­ната вещина, професията на готвачка. Щом я видя, Пе ди Венту си загуби ума по нея и реши да я има колкото се може по-скоро в своята далечна барачка.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar