ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Рамаданбегови сараи. Сура Бир. Роби - Три творби в една книга от Антон Страшимиров

6,00 лв

4,80 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Не е в наличност

Автор: Антон Страшимиров
Година: 1982
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 422

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Кат. номер: ВO-74-10

 

Книгата включва три знакови произведения на Антон Страшимиров. Докато "Рамаданбегови сараи" и "Сура бир" са сред най-романтичните му творби, то романът "Роби" ("Солунските атентатори") е мащабно платно, показващо ни борбите на българите за национално обединение. В него се описват едни от най-интересните събития в новата българска история - пленяването на американската мисионерка Елена Стоун в Пирин и прокопаването на тунел под "Банк отоман" в Солун. В нашата литература няма друго художествено произведение, което така мащабно и така проникновено да пресъздава национално-освободителните борби на българите в Македония от началото на миналия век, както е направено това в "Роби". Трябва да се каже, че Антон Страшимиров е от малцината познавачи на освободителното движение в Македония. Той е познавал лично повечето от водачите, както и голяма част от обикновените участници в тази неповторима българска епопея.  В българската литература има книги, които могат да се сравняват с най-хубавото от световното литературно наследство и този Страшимиров роман е една от тях. Заради художествените си достойнства и мащабността на описваните събития редица наши литератори поставят романа "Роби" редом до "Под игото" на патриарха Иван Вазов...Изданието е посветено на 110-годишнината от рождението на Антон Страшимиров.

РАМАДАНБЕГОВИ САРАИ (Откъс)
По тъмни лесове из Родопи се простира Ахъчелебийската област, която султани не признава: в нея живеят юначни мъже, свободни родопци.
Над Ахъчелеби, по връхното било на Родопи, се открива равно поле – Рамаданбегово поле. Сред него се дигат мраморни стени на недовършени сараи – Рамаданбегови сараи.
Всяка година навръх Илинден над тия стени на недовършени сараи заиграват огнени езици и се чуе детски писък – чуе се, дорде петли пропеят. Мъжете из тъмните лесове през тая нощ се стичат по чукарите околовръст, дебнат тайнственото видение и мълвят старинна мъдрост – те казват:
– Само аллах е наш баща и господар!
***
Живял в Ахъчелеби Мира бег и бил най-богат между дванадесетте ахъчелебийски бегове. Той имал син Рамадан бег и по него горели всички лични моми в Ахъчелеби.
Но веднъж от далечни земи пристигнал у Мира бега гост – дошъл бегът на Стамбол.
Овчари и планинци, мъжете в Ахъчелеби дотогаз за султан не били слушали и по небето не подозирали бог, който на земята султани помазва. Сега те чули вестта за пристигналия далечен гост и окаяли стамболския бег: не добро го гони, та е оставал баща и майка, братя и сестри, жена и деца!
А след ден далечният гост отпътувал, пък отвел със себе си и Мирабеговия първенец, Рамадан бега.
Тогаз заговорили всички, че чужденецът отвел Рамадан бега в далечни земи по сватовство за невяста – слънце хубост, и за богатства – злато неброено.
Минало после година, минало се и втора. И най-после вест дошла: Рамадан бег сватба щял да дигне в далечна земя Мъсър, където зима не се знаяло, където течели реки от мляко и където морският пясък бил чисто злато.
Тогава Мира бег свикал дванадесетте ахъчелебийски бегове и те решили: да отберат сто най-лични мъже – Рамаданбегови връстници – и да пратят дарове в Мъсър земя.
А по онова време живял е в Ахъчелеби дервиш Кърджи Бин Олан. Живял той в усойна бездна всред ахъчелебийските борови гори, където се губела тъмна пещера – черковище старинно. Там се събирали старците из цяло Ахъчелеби да слушат мъдрост, че аскет бил дервиш Кърджи Бин Олан и отдал се бил от малък на молитви и на мъдрост света. Той вече двайсет години не бил излизал от свещената пещера.
Но когато отбраните от Ахъчелеби сто Рамаданбегови лични връстници тръгнали за Мъсър земя с дванадесет товара дарове и стигнали до Девебугаз – крайния предел на родопската земя, където зъбери вишат върхове до сини небеса, – те видели навръх скалите старец белобрад, висок и божествен.
Той бил дервишът Кърджи Бин Олан.
Учудили се стоте лични мъже, помолили се на аллаха и продължили своя далечен път.
А по Ахъчелеби се понесла мълва, че чудо е станало: блаженият дервиш, пророкът на Ахъчелеби, който от 20 години не бил виждал хората, сега напуснал свещената пещера.
И в среднощни тъмнини стекли се смутени под вековните стени на старинното черковище всичките белобради мъже – носители на мъдростта в Ахъчелеби.
А аскетът се бил вече върнал. И не бил той сега благ и кротък, а навъсен стоял в тъмните недра на пещерата. Сключените му вежди били по-страшни от сключените тук черни стени. Тежката грижа, която омрачавала челото му, била по-тъмна и от тъмните столетни бори. А острият поглед на светлите му очи приковавал дошлите старци.
И дигнал аскетът сега чело, а от строгия му глас зашумели столетните бори.
– Правоверни – казал той, – змията пълзи над земя и под земя и лъсти змията със сърма и злато, със слава и жени! О, аллах, бъди милостив над нас и над Ахъчелеби!
***
Далеч била Мъсър земя – пряко планини и моря. Оттам ездници идвали през три месеца. Дошъл ездник и обадил – стигнали Рамаданбеговите връстници до стамболските порти; дошъл втор ездник и обадил – стигнали Рамаданбеговите връстници до морския бряг; дошъл трети ездник и обадил – посрещнал Рамадан бег своите връстници в сам Мъсър и бащини дарове получил, та тръгнал за Мека – свети места да обиди за мъдрост и здраве. Най-после дошъл последен ездник и обадил – задомил се е Рамадан бег и бегова щерка вземал – мъсърка слънце хубавица: огън-очи, мед-уста и снага – палма арабска. На сватбата се стекли бегове от десет земи, а дошъл и сам бегът над беговете – стамболският султан. Всички захвалили Рамадан бега с невяста и го дарували с дарове – богатства неброени: дълго кервани ще вървели и пак не ще можели да пренесат ни нокът от пръст, ни косъм от глава...
Слушали мъжете по Ахъчелеби, а Стамбол де е и де е Мъсър; Мека защо е и отде са богатствата неброени, това те не знаяли, не разбирали, само се чудели и се радвали.
И заочаквали сватба далечна.
Но не чакала и старостта: тя била на порти у Мира бега. И повалила го тя на легло. А една вечер залязло слънцето и Мира бег се отделил от душа.
Едвам тогаз на заранта Рамадан бег пристигнал. Пристигнал той с все свои аргати и робини, кервани и вярна дружина от сто отбор връстници – яхнали коне, цели в сърма и злато, препасали с елмази обсипани саби и нарамили в седеф обковани пушки.
Те бързали да стигнат Мира бега при живот, бързали, но закъснели, че Рамадан бег карал две стада – две стада от по хилядо овци дългоруни, овни витороги.
Две стада от по хилядо брави! Забравили бедните родопци добрия стар Мира бег, забравили неговата тъга по син първенец. Стекли се от всички гори да се любуват на бегова сватба и да изгледват бегови неброени богатства. И само девойките, тънкоснагите ахъчелебийки, само те надничали през градинските вейки и дирели ревниво с очи слънце хубавата мъсърка невяста. А тя се возела на бял шатър: сред свилени тюлбени полулежала ослепителната хубавица и гледала с очи – не очи, а извити черни пиявици.
Погребал Рамадан бег своя баща Мира бега и откарал стадата си по горно поле над Родопи. А аргатите му безброй и робините му дребни изнесли по горно поле и белия шатър, в който била мъсърка невяста.
Стекли се тогаз юначните родопци да се любуват на бегова невяста и на бегови богатства.
Пролет била настанала и светло и зелено било горно поле. Плъпнали бегови стада: заблеяли овци дългоруни, зазвънили с тучни звънци овни витороги и овчарите засвирили с медни свирки.
Разкрили се тогаз простори по горни и долни земи.
На север било бездна – длан равна: безкрайно поле в зелен губер със сребърни реки и с гердани – планински вишини до синьо небе. Тракия било то, златокласо румъне, опряна о поднебния Балкан: ясна като огледало и писана като цветна леха в монинска градина; с реки бистри като сълза, със села и градове, снизани като маргари на момина гръд.
На запад пък била море-земя: със зелени талази – гори кестеневи, и с бяла пяна – планини белоглави; със зъбери и усои, по които се синеели нови небеса – сапфирни реки и езера... Македония било то, хубава и широка – пряко Рила и Пирин, пряко Струма и Вардар, пряко Преспа, че до Пинд.
А към юг на един само посег се разстилал като избуяла мъжка снага юнашки край – Ахъчелеби. Вековните му борови гори, позлатени от зората, шумели и мълвели юнашки предания.
Рамадан бег, сега с рошави черни въси и с къдри до рамене, огледал открилите се безкрайни земи и възторжен пристъпил, та разкрил шатра.
Тихо стъпвал бегът, но спящата мъсърка хубавица го очаквала и насъне: трепнали нейните кестеняви клепачи, слепените дълги ресници пропуснали в тъмна мрежа пронизния и? поглед и ръце тя извила, та раздвоила свилени тюлбени. Рожба на нилските горещи брегове, дивната хубавица отвила пред бега гръд и снага, пламенни като пурпура на южна зора. И не било то сласт на плът човешка, а жарава небесна: горяла и се топяла бегова мъжка снага.
А когато слънцето далеч на изток се издигнало над солено море и влюбеният бег извел пред шатра своята невяста – затаили дъх земя и небо: лъчите на утринната зора заиграли по бузите на магьосната мъсърка и ослепили света с хубостта и?. А тя трижди извила лебедова шия – трижд огледала земите. И зинала:
– Владетелю! – казала тя с трепетен глас на Рамадан бега. – Дай ми тия земи! Съгради ми тука султански сараи и кули ми дигни – кули непристъпни! Нека тогаз потъмнее слънцето: ти ще си слънце за моите очи!
Извил поглед Рамадан бег, измерил с очи народа, що ги гледал, и само шепном отвърнал на своята невяста:
– Снел ти бих и звездите от небето, слънце на живота ми!
***
След ден по цяло Ахъчелеби се узнало, че Рамадан бег на горно поле дума е казал: сараи там ще изгради от син-бял мрамор и мечет ще дигне до синьо небе за слава на аллаха и на Ахъчелеби...
Възрадвали се бедните планинци из горите. А ездници безчет литнали далеч да свикат старопланински прочути майстори и по-далеч да сбират дебърски безброй зидари. Пък кервани тръгнали към морски брегове за син-бял мрамор.
И навръх Илинден на горни пасбища сбор се свикал.
Дошли кротки полянци из равна Тракия, дошли лихи юнаци из Гюмюрджинско, дошли тежки кираджии из Разложко и тънки базиргяни из Филибешко. И руйно вино се пренесло из Едирненско, а гойни телци от Софийско поле.
Залязло божието слънце над горни равнини, подухнали ветрове, разнесли мириса на ахъчелебийските гори и Илинден се подел сред шумно сборище: люлки се дигнали и нощ цяла ветровете носели далеч песни от сто века.
***

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar