ВА 17-46

В книгата са разгледани в достъпна форма основните въпроси, свързани с конструирането и технологията на печатните схеми. Дадени са ценни практически указания за най-новите процеси и съоръжения, използувани в техниката на печатния монтаж.
Книгата представлява интерес за работещите в областта на печатния монтаж технолози и конструктори и за учащите се в слаботоковите техникуми, промишлените технически училища и ВТУЗ.

ВЪВЕДЕНИЕ

Съвременното развитие и усъвършеиетвуване' на производството на електронната и изчислителна техника, прпборостроенето и други области на промишлеността се характеризират с масово приложение на печатния монтаж. В последните няколко години се създадоха пови принципи за изграждане на сложни системи,, устройства и възли на печатен монтаж с иай-разпообразно предназначение.
Същността на печатния монтаж се състои в нанасяне на тънки електропроводими покрития, конто изпълняват функции на монтажни проводници, върху изолационна основа. Всички елементи, които влизат в монтажната схема на устройството, се поставят върху печатната платка и се съединяват с печатните проводници чрез спояване или заваряване.
Идеята за създаване на печатен монтаж възниква много преди Втората световна война. Първите печатни схеми се появяват към 1903 г., когато Хенсон (Англия) издава патент за изработка на лентови проводници чрез отлагане на метален прах върху изолационна основа. В периода 1923 до 1939 г. били издадени голям брой патенти за получаване на електрически схеми по различни методи: чрез разяждане на излишното фолио — патент на Берри (Англия), чрез танцуване, електролитно отлагане и др. През 1927 г. фирмата «Телефункен» е изработила усилвател чрез щан-цуване на фолио от месинг, прикрепено към гетинаксова основа. През 1943 г. Дж. Саргров (Англия) организира линия за производство на радиоприемници с печатни електрически схеми. За първи път отделни елементи чрез печатане са били изработени от съветския инженер А. И. Фройман. От началото на тридесетте години броят на заявките и патентите за печатни схеми нараства значително. След като през 1945 г. се организира промишлено производство, в редица напреднали страни започва усилена работа по създаване на материали и усъвършеиетвуване на производството на изделията с печатен монтаж.,Стимулирай, фактор за развитието на техниката па печатния монтаж е трудопогльщаемостта, ниската производителност и неикономичност на ръчното изпълнение на операциите по монтажа и спояването на апаратурите с обемен монтаж. Анализът на технологичните процеси за изработка на изделия с обемен монтаж показва, че за тези операции се изразходва 30 до 80% от общия труд, вложен при производството на изделието: Друг важен фактор за развитието на печатните платки е тенденцията за миниа-тюризация на възлите, която дава възможност за изпълнение на сложни конструктивни решения и изработка на изделия на съвременно техническо равнище.
В нашата страна работата по печатни платки започна през 1959 г. в конструктивните и технологични бюра па слаботоковия завод «Кл. Ворошилов», където две години по-късно се организира серийно производство на радиоприемници с печатен монтаж. Само за няколко години неоспоримите предимства на тази ноза техника я наложиха почти във всички изделия на радиоелектронната, съобщителната и медицинската промишленост, изчислителната техника, военната техника и в много специални апаратури. Непрекъснато повишаващите се изисквания към качеството и сигурността на изделията, както и необходимостта от повишаване на обема на продукцията наложиха внедряване на редица нови конструктивни решения, технологични процеси и материали. Организираха се специализирани цехове и заводи със съвременни автоматизирани, високопроизводителни линии за производство, монтаж и спояване на печатни платки.
Целта на авторите с настоящата книга е да обобщят досегашните постижения, като използват натрупания опит и информация от най-новата техническа и фирмена литература, с което тя да бъде полезна при решаването на задачите, възникващи при производството на печатни платки. Теоретичните въпроси са засегнати дотолкова, доколкото читателят да добие обща представа за характера на процесите.
Печатната схемотехника представлява голям и сложен проблем, поради което авторите не претендират, че пълно са изложили всички въпроси, свързани с конструкцията и технологията, и считат, че н за в бъдеще предстои издаването на повече и по-пълни трудове по въпросите на печатния монтаж.

ТЕРМИНОЛОГИЯ

Възел на координатната мрежа — точка на пресичане на линиите от координатната мрежа.
Групово спояване — едновременно електрическо и механично съединяване на всички обемни елементи на печатната- платка чрез едновременно въздействие   на   припой    върху всички  монтажни  площадки.
Двуслойна печатна платка — платка с печатни проводници или печатни елементи, разположени от двете страни на изолационната основа.
Дебелина на печатната платка — дебелината на печатната платка с нанесените върху нея покрития.
Диапозитив на печатната платка — фотографско изображение с обратна тоналност (проводниците са бели, а непокритите с проводници места са черни) в мащаб 1:1, получено върху прозрачен материал чрез фотографиране от позитив на същата платка и предназначено за изработка на платки или за изработка на инструменти.
Заготовка — подложка от фолиран или нефолиран изолационен материал, предназначен за изработка на печатна платка или печатна схема.
Защита — начин за изолиране на влиянието на външната среда върху електрическите и механичните параметри на печ-атните платки, чрез използване на подходящи материали и конструкции.
Изведен контакт (съединител) — контакт в края на схемата, предназначен за щекерно съединение със съответната част на съединителя.
Изместване — отклонение на една или повече проводникови линии от зададеното им предварително положение, изместване на двете страни на двустранна печатна платка или на отделните слоеве на многослойна платка.
Интегрална схем а—микросхема, па която всички или част от елементите са неразделно свързани и електрически съединени помежду сй така, че от гледна точка на параметрите, изпитванията, доставката и експлоатацията схемата се разглежда като едно цяло.
Контактна площадка — токопроводещ участък, предназначен за присъединяване на изводите на монтажните елементи. При наличие на монтажен отвор това е площадката, която огражда отвора или преминава към него, ако липсва отвор — площадката в края па проводника.
Контактен преход — токопроводещ участък, който осигурява електрическата връзка между проводниците на различните слоеве на многослойната печатна платка.
Контактен отвор — отвор на двустранна печатна платка, предназначен за осъществяване на електрическа връзка на проводници, разположени от двете страни на изолационната основа или в различни слоеве на многослойната печатна платка; получава се чрез нанасяне на проводеше покритие върху стените на отвора (метализиран отвор) или чрез поставяне на кухи нитове.
Координатна мрежа — мрежа, която определя местоположението на контактните и монтажните отвори, на печатните проводници и други елементи на печатната платка в правоъгълна или полярна координатна система.
Късо съединение на печатнипроводници — част от метално фолио, метално покритие или метални частици, която съединява два или повече печатни проводници, без това да е посочено в чертежа на платката.
Монтажен отвор — отвор на печатна платка, предназначен за закрепване на извод на елемент към схемата или за закрепване на платката към определен блок.
Многослойна печатна платка — платка, получена чрез неразглобяемо свързване (напр. залепване) на няколко печатни платки, при което печатните проводници на отделните слоеве имат непосредствена електрическа връзка помежду си.
Микроминиатюризацня — област в радиоелектрониката, свързана с построяването на електронни блокове и апаратури от миниатюрни и микроминиатюрни радиоелементи и възли.
Негатив на печатна платка — фотографско изображение с обратна тоналност (черните места са бели, а белите — черни) в мащаб 1:1, получено върху прозрачен материал чрез фотографиране на графичен оригинал и предназначено за изработка на платки или на технологични инструменти.
Обемни (монтажи и) е л е м е н т и — микромодули с различни конструкции, електро- и радиоелементи.които се монтират върху печатни платки.
Оригинал на печатната платка (графичен оригинал, фотооригинал) — изображение на печатната платка, изпълнено в мащаб и предназначено за репродукция.
Огъване (изкривяване) — вид изкривяване на плоска печатна платка.
Отклонение — големината на изместването на изображението на печатната платка от зададеното положение в чертежа.
Печатна платка — изолационна основа, върху която са нанесени печатни проводници или печатни елементи и печатни проводници.
Печатна схема — твърда или гъвкава изолационна основа, върху която освен печатни проводници са нанесени един или повече печатни елементи.
Печатен монтаж — система от печатни проводници, които осигуряват връзка на елементите от схемата или екранирането им.
Печатен проводник — участък с токоп роводещо покритие, нанесен върху изолационна основа.
Печатен елемент — резистор, кондензатор, бобина или друг елемент, получен от проводник, диелектрик или полупроводник върху изолационна основа.
Печатен блок, възел — печатна платка или печатна схема с монтирани и споени обемни електро- и радиоелементи.
Преходно съединение — средство, което създава електрически контакт между различните слоеве и страни на печатната платка.
Подецване — намаляване на площта на напречното сечение на печатен проводник към основата.
Позитив на печатна платк а— фотографско изображение с нормална тоналност в мащаб 1:1, получено върху прозрачен материал чрез фотографиране на негативно изображение; предназначено е за изработка на технологични инструменти.
Прорези — прекъсване на проводещи участъци от печатната платка, наложено по електрически, конструктивни или технологични причини.
Покритие на печатна платка — химично, електрохими-чно или друг вид покритие от метал, полупроводник или диелектрик, нанесено върху част от повърхността или върху цялата повърхност на печатна платка.
Подложка (основа) на печатна платка — материал, върху повърхността или в обема на който са нанесени проводници, печатни елементи или микросхеми.
Разрешаваща способност — определя се от допустимия брой линии на милиметър, при което за «линия» условно се приема минимално допустимата ширина на печатния проводник или равното на нея минимално разстояние между проводниците на схемата.
Съединение (мост) — част от обикновен монтажен проводник, който съединява два печатни проводника в случаите, когато те се пресичат от трети печатен проводник.
Стъпка на координатната мрежа — разстояние между две най-близки успоредни линии на координатната мрежа.
Технологичен проводник — спомагателен печатен проводник, който осигурява връзка между отделни печатни проводници в процеса на изработката на схемата и впоследствие се премахва.
Технологичен отвор — отвор на печатна схема, предназначен за технологични цели (фиксиране, печатане, пробиване и др.) в процеса на изработката им.
Фолирана изолационна основа (подложка) — електроизолационен материал със залепено метално фолио от едната или от двете страни, предназначен за изработка на печатна платка.
Якост на залепване (сцепление) — сила, перпендикулярна на печатната платка, необходима за отделяне на печатен проводник или друг проводещ участък от основата на платката. Измерва се в нютони, N.