ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Волята, развитие и усъвършенстване

8,00 лв

4,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 50 %)

Автор: Б. Данжен
Година: 1999
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 184

Отстъпка - 50%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

ПРЕДГОВОР

Един от главните принципи на физиологичната философия, която ученият д-р Пол де Регла е започнал да обработва, безспорно е онази могъща способност на душата, която се нарича воля.
Тя е необходимият лост за отстраняване пречките по пътя към по-доброто, тя трябва да бъде обект на всички наши постъпки. И нейната крайна цел е да постигнем щастие.
И както пише Навил в своята "Дефиниция на философията", "мисълта, че облаците, които се образуват в атмосферата и които ветровете разнасят, имат за цел да напояват земята и да създават условия за живота, не изключва необходимостта да изучаваме физическите закони, които управляват разпределянето на течния елемент и причините, поради които тези закони действат".
Също така, като смятаме, че щастието, т.е. търсенето на по-добри условия за съществуване, е целта на човешкото дело, на нас ни се струва, че нищо от това не може да се придобие без усилията на една воля, било тя активна или пасивна, явна или скрита, според индивидуалността на всяко същество.
При това трябва да се убедим, че волята е една сила, която ни е присъща и която съществува в нас в зародиш. Няма човек, който да не е способен на душевно вълнение, продиктувано от това чувство и то по продължителен и разумен начин.
Обаче ние всеки ден констатираме около нас примери за слабост, обезкуражаване, пропадане и отмятане от твърдото решение.
Причината е, че твърде често тази първоначална способност, зле развивана от възпитателите, е атрофирала в детето и че безгрижните, неспособни или невежи родители не са свикнали да обръщат внимание на отговорностите, които се полагат на всяка възраст.
После детето, станало вече мъж, се отвращава при мисълта за неизбежната борба: това напрежение на душата, което трябва да съпътства взимането на окончателните решения, се забелязва в него рядко. Той сам не се доверява на себе си, двоуми се на всеки кръстопът, често се обърква и не може да вземе мъжественото решение, което ще го избави.
Това положение на нещата е поразявало от край време философите, написали многобройни томове върху необходимостта да се придобие и развие тази добродетел.
"Нашият интелект, казва Кант, няма друго предназначение, освен да представя на индивидуалната воля своите мотиви, т.е. да й посочи обектите на своята воля и средствата, с които да се завладеят тези обекти".
"Волята, казва и Шопенхауер, се явява в несъзнателната природа като естествена сила, а в една по-висока степен - като жизнена сила".
За съжаление, изучаването на тези мислители е тежка и отвлечена работа. Трябва да проявиш известна воля, за да ги прочетеш, още повече пък, за да се задълбочиш в тях и да се проникнеш от техните доктрини.
Най-после, желанието да се образоваш не винаги е достатъчно, за да предприемеш това изучаване: трябва да имаш и време, за да се занимаваш продължително с това, защото философските съчинения, пълни с идеи и правила, са обемисти и прочитането им, за да бъде плодовито, трябва да бъде бавно и внимателно.
Освен това цената на съчиненията е доста висока и по-скромните кесии се боят да се отварят за такава покупка. Така че, колкото и голям да е интересът, който тласка повечето хора към разкриването на великите философски принципи, по-голяма част от хората се спират пред това препятствие.
Ето защо си помислихме, че една леснодостъпна книга на тази тема би била посрещната добре и би отговорила на желанието на всички ония, които, било по сметка или поради липса на време, са се двоумили досега да се доближат до философията на учителите на мисълта.
Ще се постараем да прокараме с тази книга път в гъстите гори на сложните съчинения и, водейки читателите за ръка, ще ги поведем по пътеки, които те, оставени сами на себе си, дори не биха налучкали.
И накрая, те ще се зачудят, когато открият, че принципите на тази наука са толкова приятни за прилагане, колкото са и полезни.



Откъси от книгата:


Глава I

Придобиване на воля

Волята се проявява и в най-малкото ни движение: тя е източникът на силите, които управляват живота. На родителите и възпитателите не остава нищо друго, освен да се стараят да развиват у децата и то от най-ранна възраст, чувството на самообладание, към което трябва да бъдат насочени всичките усилия на първоначалното възпитание.
Кажи-речи, от самото рождение, от момента, когато детето още трябва да бъде подпомагано да си изясни хаоса на усещанията и външните впечатления, трябва да му се втълпят принципите на тази добродетел, която то ще носи в себе си, отначало несъзнателно, и която, обаче, ако са съумели да развият, ще стане основа на неговата жизнена дейност.
Преди всичко, колкото и малко да е детето, то може да изпитва чувство на отговорност.
Много често слабостта на възпитателите създава неприветливостта на децата.
Твърде малко родители, наистина, имат необходимата енергия да постоянстват в отказа си да дадат онова, което малките им искат с плач.
Техният егоизъм или тяхната нервност се приспособява трудно към неприятните крясъци и те отстъпват, без да размислят, че мъглявият още инстинкт на малките същества им доказва, че техните сълзи са сигурно средство да постигнат целта си. Те свикват да плачат, за да постигнат по-бързо удовлетворяването на своето желание.
Една твърда воля от страна на родителите би надделяла бързо над този досаден навик и, колкото и малко да е детето, ако то вижда, че винаги му се отказва онова, което иска плачешком, много скоро ще се отучи да лее безполезни сълзи. И това ще бъде първата крачка за него към онова трайно и могъщо чувство, което ще му позволи по-късно да упражнява здрав контрол над себе си.
Все още са много родителите, които, за да облекчат скръбта на малките, отвличат тяхното внимание от болката, причинена от удар и ги учат да удрят "лошия" предмет, който им е причинил страдание.
Освен че е опасно да се развива в тези малки души желание за несправедлива мъст, непростима грешка е да се премахва по този начин в тях чувството за отговорност, което отначало по-смътно, а после все по-ясно се появява в техния постепенно развиващ се ум. Трябва да им покажем, че изпитаното страдание идва не от неподвижния предмет, а от тяхната собствена несръчност.
По този начин бавната еволюция на разбирането, подпомагана от чувството за самосъхранение (което съществува във всеки под формата на инстинкт) ще се извърши бързо, като ще пробуди и движенията за предпазване, предвестници на волевия акт.
Mens sana in corpore sano (здрав дух в здраво тяло), казва старата пословица. Именно от този принцип би трябвало да се ръководят всички ония, които са призовани да насочват в първите години от детството.
Телесната слабост се придружава почти винаги от слаба воля и доброто здраве във всички фази на живота е необходимо условие за успех.
Ето защо детето би трябвало да се свиква отрано само да се отвращава от лакомства, злоупотребата с които би навредила на здравето му.
Най-доброто средство не винаги е да го отучиш от тия лакомства, защото за известни натури лишаването от дадено нещо в резултат увеличава желанието им.
Забелязано е, впрочем, че деца, които са затрупани с тестени и сладки работи скоро им се насищат.
Ако това пресищане не настане и детето не се научи да бъде умерено в лакомията си, добре ще е да си спомним хубавия анекдот на Елен Кей:
Едно съвсем малко дете се изкушавало от странното желание да яде огън.
Една лампа или запалена свещ дотолкова възбуждали неговото желание, че ако майка му откажела да го приближи до тях, то изпадало в такива кризи на гняв, които биха могли да навредят на здравето му.
Една вечер майката оставила бебето си на грижите на една млада слугиня, която запалила свещ и я оставила близо до себе си.
Детето, което седяло на коленете й, се възползвало от невниманието на слугинята, навело се бързо и допряло малкия си език до пламъка.
Случило се онова, което и предполагате: изгаряне, крясъци и болки, но оттогава вече детето се отдръпвало предпазливо от запалените предмети, сложени близо до него.
Това показва, че споменът за изпитаната болка предизвиква в децата инстинктивно въздържане, което за много от тях представлява прелюдия към волевите актове, които по-късно ще ги отвличат от крайностите, чието пагубно влияние не могат да осъзнаят.
"Децата, казва Пейо, са марионетки, които имат за източник на всичките си действия неволни желания и външни внушения".
Те са и обикновените врагове, с които се сблъскваме на прага на така нареченото второ детство.
Една дума, вмъкваща в работата някаква чужда мисъл, може да отнесе детето в областта на мечтите, в която се губят часове, определени за занимание.
Още в първите училищни години в ученика се забелязва стремеж да освободи ума си от научната действителност, за да последва фантазиите на своето въображение, подхранвани и от най-малките външни събития.
Един интелигентен и дълбоко проникнат от идеята за проявената воля учител ще потърси начин да потисне всички ония чувства, които биха били вредни за самообладанието, което той иска да въдвори в младите души. Защото самото действие на пренебрегване на влиянието на шум или изпречил се пред очите предмет, събуждащ в ума на децата образи, различни от заниманието в дадения момент, представлява едно усилие, чието извършване е волеви акт, т.е. една победа над фантазията и лекомислието.
Една от формите на липса на воля, която се наблюдава най-често сред учениците, е променливостта на настроенията и безредието в стремежите. Понякога е опасно да се укротяват различните пориви, от които може да се роди едно призвание, което бъдещето ще определи. Обаче трябва с всички средства да се попречи на пръскането на усилията, защото многобройността на занятията може да породи нерешителност, която става действителен белег за един непостоянен ум.
На опитния възпитател се пада да предотврати продължаването на този навик и да сложи ред в това безредие.
Без съмнение, това ще бъде най-трудната част на неговата задача, защото качеството, което е най-мъчно да се изисква от детето, е продължителното внимание.
Нищо обаче не е по-важно от отработването на вниманието при възпитанието в млада възраст, защото ученикът, свикнал да напряга волята си и да съсредоточава мисълта си, печели, покрай успеха над самия себе си, едно качество, чието приложение ще бъде от голяма полза за нормалния ход на живота му.
Колко хора, по принцип възпитани и учтиви, са разгневявали понякога своите събеседници, като са ги слушали разсеяно. И, наистина, има ли нещо по-неприятно за един оратор от това да вижда, че мисълта на неговия слушател е далеч от темата, която той развива?
Да умееш да слушаш дори най-отегчителните приказки е способност, която малцина притежават. Това е едно от малкото положителни качества, които не фигурират в номенклатурата на ония, които изисква съвършенството. Но в много ситуации то е било изходна точка на доста положения, които биха могли да бъдат счетени за завидни.
Ето защо, внимателният учител трябва да възпре без двоумене това отклонение на мисълта, щом то се появи, като в същото време държи сметка за емоционалните състояния, които го предизвикват. Трябва да обогати ума на своя ученик с благоприятни чувства, за да създаде желание, което ще изгради в него способността да внимава и тя постепенно ще стане за него естествена и инстинктивна.
Волята рядко е резултат на едно спонтанно действие или внезапно решение: напротив, тя се състои от непрекъснато подновявани усилия. Знае се, например, че един маестро, чиито произведения са прочути по цял свят, в продължение на много години, където и да се намирал - в Париж, на път или на почивка, той сядал и работел известно време всеки ден.
От този вкоренен навик, от тези редовни и прилежни усилия се е родило едно богато и велико дело.
Така трябва да бъде впрочем с времето за работа, както и с времето за почивка. Времето за ежедневната работа, дори през ваканциите и дори при пътуване, трябва да бъде преобладаваща грижа, която да предшества подготовката за почивката.
Само може да се спечели, ако се избягват празните минути, които неминуемо развалят хармонията на тия приятни дни, които едно разумно прекарване би направило много по-приятни.
Защото е важно никога да не бъдеш празен. Дали детето би изгубило някоя от тези скъпоценни минути, ако му се посочеше, че всеки изгубен миг е частица от живота, чийто летеж отнася безвъзвратно по нещо от нашето същество?
Самите удоволствия са сладки, само когато са разумно разпределени.
Едно дете, оставено само на себе си, ако не внесе в правилата на игрите си това участие на съзнателното желание, скоро ще изчерпи кръга на предначертаните удоволствия. То ще отива от едно към друго и ще опитва всички, без да изпита истинската им сладост, която се разкрива само на умовете, калени в изворите на тази сила и която трябва да води всичките ни постъпки към една цел.
С още едно нещо при децата трябва да се борим, преди те да са достигнали юношеска възраст: отдаването на малки неетични мании, чието продължаване може да понижи живота им.
И най-незначителните наглед постъпки, колкото и рядко да ги повтаряме, с течение на седмици, месеци и години стават грамадна съвкупност, която в органическата памет се вижда като неизкореним навик.
Да седиш неправилно, да си гризеш ноктите, този неприличен навик е сигурен белег за едно нервно състояние, което бързо може да се превърне в неврастения. Такива лоши малки недостатъци, ако са ясно определени, само волята може да спре и премахнe.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar