„Нито едно същество не би могло да живее без определени материални елементи, които получава от външния свят. Единствено Създателят е над този закон – Той няма нужда от нищо вън от самия Себе си; и в този смисъл може да се каже, че единствено Създателят е свободен. Но тъй като е вложил частица от Себе Си във всички човешки същества – тази Искра, този Дух, който има същата есенция като Него, то всяко от тях може да се освободи от ограниченията на външния свят и благодарение на Духа, да сътвори онова, от което се нуждае… Учението, което изнасям, е Учение на Духа, Учение на самия Създател, а не на материята, на сътвореното. Ето защо ви казвам: влезте в Царството на Духа, Който създава, Който формира, извайва, и все повече и повече ще се изплъзвате от властта на външния свят, ще станете свободни.“

Омраам Микаел Айванов

СЪДЪРЖАНИЕ

І. Психичната структура на човека (Сфери и проявление на духа)

ІІ. Взаимовръзки и отношения между Духа и тялото

ІІІ. Предопределение и свобода

ІV. Освобождаващата Смърт

V. Човек е свободен само в свободата на Бога

VІ. Истинската свобода е да се посветим на Бога

VІІ. Да се ограничим, за да се освободим

VІІІ. Анархия и свобода

ІХ. Разбиране на идеята за йерархията

Х. Вътрешната синархия

Откъс от книгата

ПСИХИЧНАТА СТРУКТУРА НА ЧОВЕКА

(Сфери и проявление на духа)

През целия си живот съм се стремял само към едно нещо: как да бъда полезен на хората. Това е моята единствена грижа, единственото, което ме занимава. Зная при какви условия живеят; не съм чак толкова сляп, че да не забелязвам всички трудности, които срещат. Само че, за да не се окажат напълно смазани и съсипани, те трябва да знаят съответните методи, които да им помагат всеки ден да укрепват своя вътрешен живот.
Таблицата, която ви представям днес, обобщава всички методи, които нашето Учение предоставя - и не мисля, че някога сте виждали нещо подобно. В първия момент виждате само отделни думи без никаква връзка помежду им, но след като бъдат обяснени, след като бъдат посочени взаимовръзките между тях, а самите те - поставени на мястото им в цялото, всички техни значения и съответствия ще ви станат ясни.
Тази таблица - която можем да наречем обзорна, защото дава цялостна представа за структурата на човешкото същество и дейностите, които съответстват на различните му способности - се състои от пет колони.
Първата колона показва основните елементи (начала) от които се състои човекът: физическо тяло, воля, сърце, ум, Душа и Дух.
Във втората колона виждате надпис идеал, тъй като всяко от основните начала на човека очевидно се стреми към различен идеал.
За да може всяко от основните начала да достигне своя идеал, то има нужда да бъде укрепвано, развивано, хранено. Ето защо третата колона носи името храна.
Накрая, двете последни колони са посветени съответно на „таксата" т.е. на цената, която трябва да се заплати, за да се получи тази храна, и на дейността, или работата, която трябва да бъде извършена, за да се получат средства за заплащането на храната.
И така, виждате, че всички тези понятия са съвършено ясно и логично свързани помежду си.
За по-голяма яснота, ще започнем с физическото тяло, защото всички знаят какво представлява то; всички си имат работа с него - то е видимо, осезаемо, то е една реалност, в която е невъзможно да се съмняваме. Идеалът на физическото тяло е здравето. За него няма нищо по-важно, по-ценно, по-съществено от това да бъде здраво, жизнено, пълно със сила - и разбира се, за да има тази жизненост, тялото има нужда да бъде хранено с всички видове твърди, течни и газообразни хранителни елементи. Ако не получава тази храна, умира1. За да поддържаме своето физическо съществуване, трябва да се храним - това го знаят даже и децата. Но за да имаме тази храна, са необходими пари, а за да имаме пари, трябва да работим. Нали се сещате за онази история?
Попитали един каменоделец:
- Антонио, защо ти е да трошиш камъни?
- За да изкарам пари.
- А защо са ти пари?
- За да си купя макарони.
- А защо са ти макарони?
- За да ям.
- А защо ти е да ядеш?
- За да имам сили.
- А защо имаш нужда от сили?
- За да троша камъни...
Да, омагьосан кръг! И така, съгласни сте, нали? За да се храним, са ни нужни пари, а за да имаме пари, е необходимо да работим. Съвсем просто е!
Но почакайте - никога не сте си и помисляли, че онова, което ви изглежда толкова очевидно на физически план, съществува и на другите планове! Волята, сърцето, умът, Душата и Духът също се стремят - всяко от тях се стреми към своята цел; и за да я постигнат, те се нуждаят от храна; за да имат тази храна, им трябват „пари"; а тези „пари" се печелят само ако се извършва една определена работа. Когато придобиете всички елементи от тази таблица, ще имате ключа към психичния живот на човека.
Очевидно физическото тяло е опората на всички останали, по-фини основни начала на човешкото същество. Душата и Духът например не са в самото физическо тяло на човека, но се проявяват чрез него: чрез мозъка, чрез слънчевия сплит, чрез очите... Когато гледате някого с голяма любов, с голяма чистота, с голяма светлина, кой се проявява чрез вашите очи? Очите принадлежат на физическото тяло, но кой е онзи, който се проявява, който си служи с това средство за изразяване? Може да е Душата, може да е Духът, а може да е и сам Бог... И ако хвърлите върху някого ужасни думи или поглед и с това му докарате някоя болест, то враждебни сили са си послужили с вас и са го поразили. Следователно нашето физическо тяло често е само опора и инструмент в ръцете на благотворни или злотворни сили, които съществуват в него или извън него.
Сега, кой е идеалът на волята? Сила, могъщество и движение - ето какво иска волята. Ще кажете: „Но тя може да търси Мъдрост, Разум, Красота...". Не, това не е в нейната област; други основни начала на човешкото същество търсят тези неща. Волята може да бъде мобилизирана, за да придобием разбиране по даден въпрос или да създадем някакво произведение на изкуството, но онова, което тя желае за самата себе си, единственото, което я изкушава, е силата и движението. Тя не иска да остава бездейна, обича да бъде заета, да докосва, да движи, да мести нещата.
Но също както физическото тяло, така и волята не може да реализира своя идеал без храна. А нейната храна е силата. Хранейки се със сила, волята става енергична; без тази храна, тя загива. И елементът, който съответства на парите и служи на волята да си „купи" тази сила, това е постъпката, действието. Да, постоянно се налага да се изтръгваме от състоянието на неподвижност и инерция, за да се задвижи, стимулира и отключи енергията. Именно свиквайки да действа, да се движи, волята си „купува" сила и става могъща. Първото действие, което извършваме, това е вдишването. В момента на раждане детето поема дъх - и в този момент се включват всички други жизнени процеси...
За да спечелим „пари" позволяващи ни да „купим" храна за волята, трябва да си изработим навика да практикуваме определени упражнения, като например тези, препоръчвани от нашето Учение: дихателни упражнения, гимнастически упражнения, Паневритмия... Всички тези упражнения са създадени за укрепване на волята. Разбира се, може към тях да добавите още много други дейности от ежедневието; няма нужда да ги изброяваме - вие ги знаете, те са много. Тук аз говоря само за упражненията, които имат отношение специално към духовния живот.
Ще кажете, че тези упражнения не могат да развият достатъчно волята, че те са създадени само за да направят физическото тяло пожизнено или даже само за радост на сърцето... Това също е вярно, защото всичко е взаимосвързано. За момента, за да бъда по-понятен, разделям различните планове, акцентирайки върху това, което е присъщо на съответния план; но в действителност всички тези начала са неотделими едно от друго. Когато правите дихателни или гимнастически упражнения, тялото също се ползва - здравето се подобрява, ставате по-жизнени и се чувствате по-разположени, по-радостни, мисълта ви става по-ясна - то е очевидно. Нищо не съществува отделно само за себе си, всичко е взаимосвързано.
Сега, да разгледаме сърцето. Човек притежава една способност да чувства и да преживява вълнения и емоции, наречена сърцето. Не става въпрос за сърцето като физически орган, който се изучава по анатомия и физиология и който е главният орган на системата на кръвообращението - нещо като хидравлична помпа. Говорим за истинския орган на чувствата, усещанията и емоцииите, разположен в областта на слънчевия сплит. Вече многократно съм ви говорил за това и пак ще имам случай да се върна към тази тема5.
Какъв е идеалът на сърцето? Търси ли то знания, умения, сила, могъщество? Не, нуждае се от щастие, радост, топлина, тъй като в топлината оживява. Студът го убива. където и да иде, във всички същества то търси топлота. Храната за сърцето е чувството - всякакви чувства: както хубавите, така, за съжаление, и лошите. Но тъй като трябва да се ограничим, тук ще говорим само за хубавите чувства, които хранят сърцата на Синовете и Дъщерите на Бога.
„Парите", които са нужни, за да платим за щастието и радостта - това е Любовта6. Когато обичате, сърцето ви се храни. Колко пъти вече съм ви казвал това! Не можете да бъдете щастливи, притежавайки богатства, нито сила, нито власт, нито дори красота; можете да бъдете щастливи само чрез Любовта. Именно Любовта ви прави щастливи. Може да дадете на сърцето всичко друго, но то ще остане неудовлетворено и ще ви каже: „Дай ми Любов!" - защото с Любовта то ще може да отиде да си „купи" всичко, от което има нужда. Когато обичате някого, тази любов е разменната монета, която ви позволява да си „купите" всякакви чувства, емоции, усещания. Вашата любов поражда всеки ден хиляди чувства и усещания. Щом изгубите любовта си, вече нямате „пари" - край на вашите емоции, чувства, усещания, не изпитвате вече нищо! Напразно ще целувате и прегръщате жена си, която вече не обичате - няма да почувствате нито радост, нито щастие. Но ако я обичате - о, тогава! Дори без да я прегъщате и целувате, ще бъдете обзет от хиляди чувства и усещания, които е невъзможно да бъдат анализирани... само заради присъствието на Любовта!
Идеалът на ума е знанието - и за да достигне този идеал, умът също има потребност от храна. Тази храна е мисълта. Разбира се, когато говоря за мисъл (както и при сърцето), се подразбират също и лошите мисли, тъй като съществуват всякакви мисли; но ние все пак ще говорим само за най-добрите и най-светлите мисли. Именно мисълта е тази, която храни ума. Ако не мислите, няма да сте в състояние да разберете нищо. Някои казват: „Защо да си блъскаме главата? Не трябва много да се мисли, опасно е - ще полудеем". Да, ще полудеете, само че ако мислите криво, ако подхранвате лоши мисли! Правата и светла мисъл обаче е най-добрата храна за ума. Ако не храните своя ум, той помрачнява и отслабва - оставили сте го да умре от глад.
За да си „купите" обаче най-хубавите мисли, трябва да имате „пари", а „парите" за тях -това е Мъдростта. Само Мъдростта може да ви позволи да си „купите" най-хубавите мисли, благодарение на които вашият ум ще придобие Светлината, която търси. Мъдростта - това са „парите"... или по-скоро златото - златото, идващо от Слънцето. Да, Мъдростта - духовното злато - иде от Слънцето. С това злато можете да купувате от Небесните магазини - също както в земните магазини можете да си купите с материално злато всичко, което пожелаете. Когато застанете пред Висшите същества, за да поискате онова, което желаете, те ще погледнат дали имате злато - и ако имате, ще ви напълнят торбите; ако нямате - нищо няма да ви дадат.