НУТРИИ
Нутрията е един от най-крупните представители на рода гризачи. В своята родина — Южна Америка, в диво състояние тя обитава тропически райони с топъл и влажен климат.
Опитът на Съветския съюз показа, че нутрията може с ус­пех да се аклиматизира при суровите условия на Сибир и Ев­ропейския север. Особено широко разпространение в Съветския съюз добива отглеждането на нутрии в личните стопанства. През последните години 60—70% от наличните нутрии са от­глеждани в личните стопанства.
Нашата страна със своите природоклиматични особености дава прекрасни възможности за развитието на нутрии.
Нутрии бяха внесени преди години и в България, но поради непознаване на техните биологически особености и начините им на отглеждане те скоро изчезнаха.
БИОЛОГИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ НА НУТРИИТЕ
Нутрията се отнася към рода гризачи в семейството нут-риеви.
В диво състояние тя обитава езера, блата или водоеми с бав-нотечаща вода. В гъстата крайбрежна растителност нутрията устройва своето леговище, а на брега копае дупки. Тя е отли­чен плувец, а в естествени условия е нощно животно.
На голямата глава на животното с няколко косъма около муцуната има високо поставени пропорционални очи и неголе­ми, слабо обраснали уши. Без преход главата преминава в мощ­на къса шия.
Широкоплещестото удължено туловище е разположено на слаби крака, които завършват с пет пръста. На задните лапи четири пръста са съединени с плавателна ципа, докато пръсти­те на предните лапи не са съединени с плавателна ципа и се ползуват при хранене и при почистване на космената покривка.
Отверстията па носа и ушите благодарение на особеното им устройство са защитени от навлизането на вода в тях.
Възрастната нутрия тежи 7—8 кг, а понякога достига и до 13 кг. Дължината на възрастното животно е 50—70 см. Мъж­ките са по-големи от женските с 10—15%.
Нутрията има 16 кътника и 4 яркооранжево оцветени рез­ци. Това оцветяване на резците е особено характерно, тъй като ярко оранжевият цвят е признак на добро здраве. Всяка про­мяна на цвета на резците говори за отклонение от нормалното развитие на нутрията. Това трябва да се знае от всеки, който би искал да отглежда нутрии.
Млечните жлези са разположени не на корема, а отстрани, което позволява на малките да бозаят и в недълбока вода.
Полът на нутриите се различава лесно. При женските жи­вотни половият орган се намира в непосредствена близост до ануса, а половият член на мъжкото животно се намира на 3—4 см от ануса.
Храносмилателната система на нутрията е характерна за животни, които използуват обемисти растителни и сочни храни.
Нормалната им телесна температура е 37,5°—38°.
Женските животни имат целогодишна полова активност с разгоненост, която се проявява през 24—33 дни. Нормално раз­вити, правилно гледани и хранени, женските животни обикнове­но дават две потомства през годината. Възможно е получава­нето и на три поколения в период от 13 месеца. Средната про­дължителност на бременността е 132 дни с колебания от 127 до 137 дни. Нутрията е многоплодно животно и обикновено раж­да 4—6 приплода. Малките се раждат добре развити, виждат, покрити са с гъста космена покривка, поникнали резци и пред­ни кътници. Новородените могат да плуват, а на двудневна възраст те започват да се хранят от храната на възрастните. На 5—6-дневна възраст нутриите могат и без майчино мляко. Бозайният период продължава 45—60 дни. Опитът на обществе­ните стопанства за развъждане на нутрии в Съветския съюз показва, че бозайният период не бива да надвишава 45—50 дни, което дава възможност за ново заплождане на майките.
При клетъчно отглеждане на нутриите младите женски за първи път се заплождат на шест месечна възраст.
Нутрията живее шест-седем, а понякога и повече години. След третата година нейната плодовитост започва да намаля­ва, поради което възрастните животни на 4-годишна възраст се бракуват.
Всеки който иска да отглежда нутрии, трябва да знае, че е необходимо особено внимание при изваждането на животни­те от клетките. Не трябва да се повредят ноктите на предните лапи, с които животните се захващат за мрежата на клетката. Кожата на нутрии с повредени нокти бързо се замърсява и по­врежда.
Кожата на нутрията, заради която тя се отглежда, свобод­но обхваща тялото. Козината се състои от груби осилести и нежни пухови влакна, които наподобяват пуховите влакна на видрата и бобъра.
Козината на нутрията не пропуска вода и пази тялото и от силни студове. На корема тя е по-гъста, отколкото на гърба. Пвстът на осилестите влакна определя общия цвят на кожа­та на животното. При дивите животни цветът на гърба е кесте­няв, понякога череп, страните, лицето и шията са по-светли.
Благодарение на целенасочената развъдно-подобрителна ра­бота човекът създаде нутрии с най-различни цветове — от бе­лия и сребристия до чисто черния.
Козината на здравите нутрии при правилно хранене и от­глеждане малко изменя своя външен вид през годината. От месеците март и април до средата на лятото космената по­кривка постепенно се сменя с лятна. Тя е значително по-рядка от зимната и няма висока стойност. През септември-октомври започва бурен растеж на зимната космена покривка, като лет­ните влакна окапват. Пълна зрялост и висока стойност косме­ната покривка достига през декември-февруари. Пуховите влак­на на здравите нутрии през това време достигат максимална гъстота, добиват копринен, а осилестите стъкловиден блясък. Получава се ярка основна окраска, която добре закрива пу­ховите влакна.
Кожата под космената покривка придобива синкав цвят. Космената покривка на нутриите претърпява и редица въз­растови изменения, които трябва да се знаят, за да се доби­ват кожи в най-подходящата възраст и годишен период. От кожата на нутрията се изготвят елегантни дамски, детски и мъжки дрехи, яки, шапки, подплати и други. При преработка на кожата, чрез отделяне на грубите осилести влакна, се получава красива и лека кожа, която успешно конкурира кожата на видрата и бобъра.
Основният начин на отглеждане на нутрии при промиш­лени условия в това число и в личния двор е клетъчното от­глеждане.
Опитът на любителите нутриевъдн в другите страни създа­де многочислени разновидности на нутриеви клетки, гнезда, хранително отделение и т.  п.
Наред с клетъчното отглеждане на редица места се прак­тикува и полусвободпого отглеждане.
През зимния период нутриите се държат в клетки под навес, а в райони с по-студенп зими в помещения. През лятото се пу­скат в оградени водоеми, където те сами набавят до 90% от необходимите хранителни вещества и се подхранват само е не­значителни количества концентрирай фураж.
При избор на начин За отглеждане па нутриите трябва да се има предвид, че за получаването на висококачествени кожи през летния период обезателно трябва да има достатъчно вода за къпане на животите
Многогодишните наблюдения на съветските нутриевъдн по­казват, че липсата на вода през зимния период не дава отра­жение на качеството на кожата.
Нутриите са миролюбиви животни и могат да се отглеждат групово, без да се отделят мъжките от женските или подраст­ващите от възрастните. Този начин на отглеждане не дава въз­можност обаче за своевременно заплождане па женските живот­ни, не може да се следи заплождането па подрастващите да стане в най-подходящата възраст и най-вече иранилното раз­въждане на различно оцветените нутрии и получаването па жи­вотни с високоценни оцветявания.
Всеки нутриевъд-любител може сам да построи клетки в зависимост от наличните строителни материали, но трябва да се имат предвид някои основни изисквания при изграждането на клетки за нутрии.  (фиг.  1,  2).
При клетъчно отглеждане на нутриите животните от основните стада се отглеждат в единични клетки с размери: дължина — 1,90—2,00 м; ширина — 1,00 м; височина — 0,45-0,50 м.
Клетката се разделя на две части: мрежеста част, която може да бъде изработена от обикновена оградна мрежа, опъната на желязна рамка. Тази част има размери: дължина — 1,30 м; ширина — 1 м; височина — 0,45—0,50 м. Тук се поставя кори­тото за вода за къпане на животните с примерни размери — ширина — 0,42 м; дължина — 0,92 м и дълбочина — 0,16—0,17 м. Вто_рото отделение на клетката непосредствено свързано с мре­жестата част е тъй наречената къщичка. Тя се изработва обик­новено от дърво и се състои от две помещения — гнездо с раз­мери: дължина — 0,80 м, ширина — 0,60 м и височина на клет­ката 0,45—0,50 м и хранително отделение с размери: дължина — 0,40 м и ширина 0,60 м. За да се предпазят стените на храни­телното отделение от пзгризване, се препоръчва от вътрешна­та страна те да бъдат облицовани с мрежа.
В такава клетка могат да се отглеждат по 6—8 броя, отбити нутрии, до навършване на 6-месечна възраст. С успех могат да се използуват подобни клетки без водоем с размери на мреже­стата част: дължина — 1,5 м, ширина — 0,8 м и височина 0,5 м и дървена къщичка само за гнездо с размери: дължина — 0,8 м, ширина — 0,6 м и височина 0,40—0,45 м.
В мрежестата част се поставя хранителна площадка с раз­мери 0,50/0,80 м и подходяща поилка. Хранителната площад­ка обикновено се изработва от лист ламарина. В такава клет­ка могат да се държат само бременните и лактиращи женски животни до отбиването на приплодите.
За подрастващите животни могат да се използуват площад­ки, представляващи ограден участък с размери 4/5м. Вътре се изгражда групова къщичка с размери 2/1 м с два изхода, бе­тонна площадка за хранене с размери 2/2 м и басейн за къпа­не на животните с бавно течаща вода с размери 4 на 1,5 м, като единият край на басейна задължително трябва да бъде полегат за по-лесно влизане и излизане на животните. За предпо­читане е подът на цялата площадка да бъде циментиран. Зем­леният под дава възможност за замърсяване на космената по­кривка и влошаване на качеството на кожата.
В такава заградена площадка обикновено се поставят 30—40 животни с цел да се осигури от 0,5 до 0,7 м2 пространство на едно животно.