ВА 11-38

В книгата се разглеждат техниката и технологията на автоматичното заваряване на стомани и цветни метали. Приведени са данни за свойствата, използуването и производството на флюси за автоматично заваряване. Описват се съвременните съоръжения за автоматично заваряване, дават се указания за експлоатацията и настройването на съоръженията. На базата на обобщаване на опита от заводската практика е посочено използуването на автоматичното заваряване в различните отрасли на промишлеността. В книгата също така са описани дефектите при заваряване, контролирането на качеството на шевовете и икономическите показатели на автоматичното заваряване. Книгата е предназначена да служи като пособие на работниците - заварчици, които се обучават в курсовете за квалификация.

Електродъговото заваряване на металите е руско изобретение. В 1802 год. руският учен В. В. Петров е открил явлението електрическа дъга и посочил възможностите за използуване на топлината на дъгата за стопяване на металите. В 1882 год. инж. Н. Н. Бенардос е създал метода за дъгово заваряване на металите с въглен електрод, намерил широко приложение в Русия и в чужбина. В 1888 год. инж. Н. Г. Славянов предложил «начин за електрическо отливане на металите», наречен понастоящем метод за електродъгово заваряване с метален електрод.
Идеята за защита на заваръчната зона с помощта на флюс принадлежи също на Н. Г. Славянов и Н. Н. Бенардос. Те са осъществили защитата на стопения метал чрез въвеждане на силикати в мястото на заваряване. За тази цел Н. Н. Бенардос е използувал пясък, а Н. Г. Славянов — раздробено стъкло. Известно е, че съставът на съвременните топени флюси е близък до състава на стъклото. Освен това Н. Г. Славянов е внесъл във ваната от течен метал феросплави. При това са се подобрили химичният състав и механичните свойства.
Автоматизацията на заваряването с метален електрод е била осъществена за първи път също от Н. Г. Славянов — така нареченото изобретение електрически топилник. Електрическият топилник на Н. Г. Славянов е осъществявал непрекъснато подаване на електродния тел в дъгата, докато преместването на дъгата надлъжно и напречно на шева се е извършвало ръчно. По такъв начин Н. Г. Славянов и Н. Н. Бенардос са открили не само възможността за използуване на заваряването за получаване на неразглобяеми метални съединения, но са определили и пътищата за автоматизацията на този процес. Поради ниския уровен на развитие на промишлеността и незаинтересоваността на правителството, електродъговото заваряване не е намерило широко приложение в царска Русия