Велики и могъщи са тайните! И който ги търси и намира, той има голяма радост, защото те са истински небесен хляб за душата. Когато приемем познанието, в нас изгрява божественото царство на радостта, така че пожелаваме да се отървем от тщеславието...

Якоб Бьоме

СЪДЪРЖАНИЕ

Блестящото изключение на правилото: Ne sutor ultra crepidam

* Предисловие от Якоб Бьоме

Ключ или обяснение на различни аспекти и главни термини, използвани от автора в неговите произведения

* Предисловие на автора
* Как трябва да се разглежда Бог извън Природата и извън Творението
* За вечното Божие слово
* За Божествената мъдрост
* За Великото Тайнство
* За центъра на вечната природа
* За вечната природа и за седемте свойства
* Обяснение на седемте свойства на вечната природа

Автора или изгряващата утринна заря

* Предисловие на автора към благоразположения читател
* За изследването на Божественото същество в Природата
* За Бог Отец
* За същността и свойството на Отеца
* За Бога Син
* За Бога Светия Дух
* За небето

Трите принципа на Божествената същност

* Предисловие на автора към христолюбивия читател
* За първия и втория принцип
* За тайната порта

Пътят към Христос

* За истинската отдаденост на Бога
* За Възраждането
* За свръхестествения живот

За троичния живот на човека
За молитвата и поста
Зараждането на Христос в плът
Шестте аспекта на тиософията

* Предговор от автора към читателя
* За растението на трите принципа. Как трябва да се изследва и познава началото на природата
* За първия принцип в самия себе си, какво е сам в себе си
* За свойството на принципа, какво значи принцип или за трите принципа

De signatura Rerum

* За Божествения знак върху всички създания или За раждането и обозначаването на всички създания
* Предговор от автора към читателя - приятел на мъдростта
* За непримиримата борба между духа и тялото и за нейното лечение

Открити теософски писма
Всичко казано за Бог без познание за знака е нямо и безсмислено

Якоб Бьоме се ражда през 1575 г. в Алт-Зайденберг, близо до Гьорлиц, в Горна Луцизия. Произхожда от селско семейство и до десетгодишна възраст не получава никакво образование. Учи занаят при един обущар и след време се установява в Гьорлиц, където през 1594 г. става майстор, задомява се и открива собствена работилница.
Якоб Бьоме редовно посещава църква, чете усърдно преведената от Мартин Лутер Библия, но наред със Светото Писание той чете и алхимични и натурофилософски съчинения. И „в процеса на своето самообразование, изучавайки Лутеровата Библия и немските мистици, Бьоме се запознава с трудовете на един от величавите учени на Средновековието, немския алхимик Т. Парацелз (1493-1541), и придобива голям запас от натурофилософски и религиозно-мистически термини" В тази посока влияние му оказват и възгледите на Валентин Вайгел. Макар и самоук, Бьоме успява да изгради собствена форма на философстване, базирана на тясното съчетаване на мистиката и естествената философия. Той вероятно е познавал идеите на Майстер Екхарт и ученика му Йоханес Таулер като отражение в по-късните мистици (Каспар фон Швенкфелд, Себастиан Франк), тъй като със сигурност в последните си години като калфа, Бьоме чете Каспар фон Швенкфелд. Друго доказателство е и фактът, че е налице голяма близост на мистичните преживявания и сродството на идеите на Бьоме и Екхарт. Емоционалната близост на Бьоме до Бога по нищо не отстъпва на тази на Екхарт. Това, което му липсва като теологично образование, той компенсира предостатъчно с онова, че е непредубеден, бидейки роден 300 години по-късно и е свободен от всякаква схоластика, а и притежава самороден философски талант. Не случайно легендата свързва началото на неговото мислене във видения с преживяването, когато вижда слънцето да се отразява в един оловен съд. Поуката от това наблюдение е: лъчът на сиянието на светлината, който иначе се разсейва в дневната виделина, се нуждае от тъмната среда, за да стане видим като ослепителна светла светкавица, но с ясно очертани контури. Това показва на гениалния му поглед, че нищо не може да се прояви по друг начин, освен чрез своята противоположност. И ако, както е при Екхарт, Бог е безначалност, определим посредством ограничаването му, при Бьоме Бог прилича на иска да се прояви като същност, юи прилича на отразена светлина, идваща от ума, която е негова противоположност: Той прилича на това ослепително, но свито до ограничен огнен образ отражение, което не може да се отдели от тъмния материал, който го носи. Бог е безкрайният ден и ограничената светкавица на този ден. Източник на философстването на Бьоме е Божественото откровение. Когато описва началото на своята писателска дейност той казва: „По-рано лошо разбирах възвишените символи на вярата по примера на всички миряни, а и още по-малко света около мен, докато не започна да ме осветява светлината на вечната природа; много се зарадвах и започнах да записвам всичко, което изпитвах; защото Духът ме прониза като мълния и видях дълбината на вечността.
Якоб Бьоме е мистик, доколкото се занимава с умоз-рения, съзерцание и вътрешно чувстване; но в пределите на мистиката той се бори за свобода от мистицизма, търси ясното познание.
Същественото съдържание на неговите идеи е виждането му за духа и начина, по който разглежда Бога: като жив, действителен, тоест съзнателен Дух; стремежът на Бьоме е да разкрие, така да се каже, конструкцията на съзнанието и познанието на Духа, при това в безкрайното му значение, в значението му на Бог.
Якоб Бьоме е религиозен сенсуалист, теософски мате-риалист. Той изхожда от положението, че от Нищото ( от Хаоса, от Бездната ) произхожда Нещо. Но всичко води началото си от Бог, следователно, то трябва да бъде в Бога, така че временната, преходната, тоест действителната природа трябва да предполага вечната природа, земната материя - Божествената. „ Бог е сътворил всички неща от Нищото и това Нищо е Самият Той." ("De Signatura Rerum", 1622 ).
По този начин Лудвиг Фойербах отразявя в „История на философията" част от вижданията си за philosophus teutonicus.
През ноември 1624 г. болният от треска Якоб Бьоме лежи у дома си. Някъде след полунощ вика сина си Товий и го пита дали не чува да се носи някаква прекрасна музика. След като получава отрицателен отговор, Бьоме го накарва да отвори вратата, за да може самият той да я чува по-добре. Пита колко е часът и като разбира, че е ударил два часа казва: „Това още не е моето време, моят ред ще дойде след три часа." Едва ударил шестият час, Якоб Бьоме изрича пред близките си: „Сега, аз отивам в Рая!"

ПРЕДИСЛОВИЕ ОТ ЯКОБ БЬОМЕ

Моите писания не всеки, а може би и никой няма да ги разбере, както аз съм искал да го кажа. Но всеки ще ги усвои според дарбата си, за свое добруване; един ще разбере повече, друг - по-малко, след като духът му е дал свойството си. Защото Божият Дух понякога се подчинява на човешките духове, ако те възжелаят доброто, и вижда желанието на човека; доброто на Духа не се възпрепятства от това желание, а навсякъде и във всичко става според Божията воля. Защото духът, който се ражда от огъня на душата, е породен от Божията милост и същност, той е Светият Дух, който живее в свойството на Бога и вижда посредством очите на Бога.
И какво е това чуждо нещо, което ни пречи да видим Бога? Този свят и дяволът в Божия гняв ни пречи да погледнем с Божиите очи. Няма друга пречка.