ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Учението на Толтеките: Афоризми - Съставител: Елеазар Хараш

18,00 лв

9,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 50 %)

Автор: Сборна
Година: 2012
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 528

Отстъпка - 50%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Толтек не подразбира нация, а воин на духа, воин, който е достигнал до познанието на чистия дух, така нареченият свободен вятър.В пътя на толтеките можеш да влезеш само с една много голяма любов към Истината и Орела, защото това е встъпване във вечния и безкраен път на развитието и свободата.Пътят на толтеките е изключително практически път на Мъдростта, това са истинските атланти.Толтеките имали изключително дълбока мъдрост. Те са били хора на силата и тяхната сила е идвала от почитанието на техните вождове, старите и мъдри толтеки. Старите и мъдри толтеки са имали космическа връзка, пряка връзка с Белите космически братя. Поради тази връзка те били надарени с изключителна висша мъдрост. Те прониквали в нещата. Тази мъдрост им давала свещено прозрение за всички неща. Толтеките можели да приемат и да предадат най-чистите Божествени идеи и истини на хората.Какво представлявали в началото толтеките? Те имали много прости и пробудени чувства и могъщи усещания. Техните усещания, тяхното много дълбоко чувство е било тяхната голяма окултна сила. Това важи и за днес. Такава Божествена Любов, такова Божествено чувство, което е огромна сила и може да променя светове.„Тайната на Любовта е тази, че Тя създава Орела в човека”. Любовта е самото осъзнаване. Всичко, в което си постоянен, се сътворява в тебе. Орелът е тази истинска Любов. Тя се постига с висша динамика, с висша чистота, с владеене на себе си, а за да владееш себе си, трябва да си в единство с Орела.Орелът е толтекското име на Бога. Орел... означава най-чистият Дух. Наричат го още Вечно Извисеният.Що е Орелът? Това е една от най-дълбоките думи в света. На техния език се казва Куаутли.Първото значение на думата Орел е: Великата тъмнина. Всички минават през нея, защото това е важен път. Второто значение е: Древната Светлина. Третото значение е: Абсолютната Бездна. Значи тук въобще не става въпрос за светлина, нито за тъмнина, а за нещо много по-дълбоко, включително и от идеята за Бог. Това е Нещото, от Което е произлязъл и Бог. По външен начин казано, Орелът означава източникът на всичко. Например за обикновените хора Той е източникът на живота, понеже те не знаят, че има по-дълбоки неща от живота, разбира се, и от смъртта. За толтеките това е вече нещо по-дълбоко: това е познаване на Пустотата. Тази скрита дума Куаутли означава Великата Пълнота. Значи ти трябва да постигнеш своята истинска природа, защото Орелът е просто в теб. Ти трябва да постигнеш самоосвобождение.Мъдростта идва от ядрото на Истината, от ядрото на Тишината. Именно от там е произлязла тайната на Орела. Орелът означава висшата пробудена същност. Това е Бог в човека. За толтеките най-важното нещо било да чуват безсмъртния глас на Истината, там те се концентрирали.Според висшите толтеки над всичко е Истината и тя може да се овладее, но трябва да се извърви строго определен път. Този път се нарича пълно овладяване на скритите намерения. Да овладееш напълно своите скрити намерения, на окултен език означава да зародиш в себе си една велика жажда за живот, един велик устрем за вечност! В този устрем, в тази велика жажда за живот, за Божествен живот, мъдрите толтеки са чували ясно в себе си гласа на Всемирните Братя.Висшите толтеки държали абсолютно на принципа пълното овладяване на съзнанието, което зависи от овладяването на своите скрити намерения, и с това са успели да разрушат стената на черното убеждение, че злото е голяма сила в света. Толтеките разбрали, че осъзнаването изисква пълно отдаване на човека на Истината. Така те разбрали, че могат да се завърнат в тамоанчан. Тамоанчан означава мястото на произхода, т.е. при боговете и праотците, или както са ги наричали: прастарите хора.Толтеките казват, че ако съумееш да задвижиш намерението, то ще доведе до различаване, казват също, че действията на човека образуват тайната на неговия живот. Става въпрос за безуп-речните действия, изхождащи от намеренията, най-основното от които е отдаването на Истината, истинолюбието. Когато намерението е съкровено, ти виждаш чрез Еекатл, чрез своя дух, чрез своята първична чистота, чрез очите на истинския наблюдател.Толтеките забелязали, че за твоето свободно движение ти е нужен преодоляващият поток на волята и този поток реално съществува. Но същественото е ти да оформиш тайната на своето намерение. Твоето намерение към нещата трябва да е съкровено изработено и никой да не го знае.Според толтеките който не е обикнал Истината, той не е дал правилна посока на своята енергия и него го очаква митоте, хаосът, поглъщателят.Ако не разбереш езика на Истината, ти си чужденец, а който разбере този език в себе си, той става Орел, той става свободен. Толтеките осъзнали, че само чрез Истината ти можеш да живееш в себе си, в своето свободно съзнание.Духът на толтека работи с Истината и затова той никога не попада в затворите на ума, в заточението на ума. Никога не попада в затворите на събитията, никога не попада в мрежите на погрешните възприятия. Защо? Защото той пребивава отвъд астралния и менталния свят. Духът не допуска неправилно възприятие, защото той никога не се отделя от Истината.Толтеките използвали най-висшата и универсална практика. За всички времена и за всички учения тя е универсална. Наречена е безупречност. Толтеките не се нуждаели от религия, а от безупречност. Те осъзнали, че безупречността е призоваване за мистично участие в Орела. Мистично участие, от друга страна и на Орела в човека. За тях единствената истинска наука е свещената наука. Тя е по-религиозна от самата религия. Извън безупречността, науките, религиите и ученията са илюзорни. Толтеките открили, че безуп-речността е начин за пробив и проникване в Орела. По-късно те открили, че безупречността естествено сътворявала безсмъртието. А пък от безсмъртието се раждала естествено свободата. Ако не си безупречен и изключително честен към себе си, ти оставаш в старото възприятие, а то се превръща в погибел на твоята енергия и развитие. Без безупречност и безжалостна честност новото възприятие се скривало и ставало неуловимо. Толтеките говорят един особен език – нахуатъл толи – един от атлантските езици, останал впоследствие в някои народи. На техния език думата акулюаке означава „толтек”. Всяка дума в един такъв език като толтекския има три предложения, три нива, които не си пречат. Първото значение на думата, външното значение е: „високите”, „силните”. Вътрешното значение е „изкусните”, „вещите”. И най-дълбокото значение, Божественото, е „майсторите”, „учителите”.При толтеките има седем степени и една особена, последна, осма. Първата е ученик. Втората е воин. Воинът има три степени: воин от първо внимание, воин от второ внимание, воин от трето внимание. И трите степени на воина са отдадени на безуп-речност, на все по-голямо отдаване. Първата степен е по-малка степен на безупречност; израствайки, те навлизат вече в духовните измерения, а третата степен воин навлиза в още по-високо ниво – първа степен толтек. Който надрасте тези степени и пос-тигне постоянна безупречност, навлиза в степените на толтеките. Там също има безупречност, но тя е видоизменена. Там вече има три степени на Истината. Първата степен е отдаване на Истината и проучване, втората степен е все повече сливане с Истината, а третата степен е изчезване в Истината. Просто Истината започва да заживява все по-цялостно и цялостно в толтека. И накрая орел, последната, специална степен в тотална служба на Орела и на Неведомото.Толтекът винаги много зорко бди и изследва всяка своя пос-тъпка, защото само така възприятието го въвежда навътре в тайната на Орела, в тайната на Истината. Именно тука, в безуп-речността, се постига това древно възприятие, наречено при толтеките „третият пръстен на силата” – тотално разрушение и отстраняване на всяко зло. Тотално разрушение в смисъл на отстраняване. Само този, който е достигнал до това възприятие – третия пръстен, той е постигнал мярка за думата „култура”. Думата „култура” в езика на атлантите означава нетленност, изначалност. От тук почва културата.Да имаш чисто сърце, означава да умееш да сгъстяваш в себе си най-древния огън на Орела. Това е умение да сгъстяваш в себе си истинските знания, т.е. знанията на драконите, наречени третия пръстен на силата.Третият пръстен на силата е точно осъзнаване, не е някакви знания, не е разсъждения, не е разбиране. Да осъзнаваш според толтеките, означава да уловиш същността и да имаш все повече Истината в себе си. А Истината за толтеките е била много важна, защото имала очи от безкрайност – нещо, което надхвърля всички ограничения. Но толтеките знаели, че било много трудно да имаш Истината постоянно в себе си. Тези, които имали пос-тоянно Истината в себе си, били най-високата степен – дракон-орел, това е степента на Старците и Предците – техните древни Старци, Велики Учители и Предци. Безупречността е най-необходимото качество за придобиване на осъзнаване. Що се отнася до Нагуала, или Учителя, смята се, че Учителят е същество, което обладава специална енергия, една специфична енергия, която може да помага на другите. Нагуалът е човек, който има способност да направлява хората към собствения им Орел. Нагуалът учи човека на това, че самият човек обладава могъща сила, която го свързва с Орела в самия него. Тази сила е вътре в самия човек и тя е една специфична енергия, това е чистата енергия. Тази могъща и специфична енергия, която свързва човек с Орела, е наречена от толтеките чистото намерение.Воинът трябва да се домогне до своето истинско намерение, защото истинското намерение осъществява чиста връзка със свободата.Животът на воина е много строг. Ако искаш да станеш воин, воин за свобода, воин за Истината, да живееш за Истината, за да бъдеш приет от толтеките, те са изисквали само едно нещо и това вече означава, че ще бъдеш приет. Трябва да имаш могъщо чувство за самодисциплина. Не някой да те учи, не някой да те възпитава, ти самият да се възпитаваш. Защото истинската дисциплина произлиза от теб. Не от правила, не от хора, даже не от учители...

Елеазар Хараш



Откъси от книгата:

Човек живее, за да учи. И ако той учи, то това е, защото такова е естеството на неговата съдба, за добро или зло.•

Страхът е първият естествен враг, който човек трябва да преодолее по пътя си към знанието. Когато човек е любознателен, това изравнява резултата.•

Човек тръгва към знанието, както тръгва на война – нащрек, със страх, с респект и с абсолютна сигурност. Да тръгнеш към знанието или на война по какъвто и да било друг начин е грешка, и който я направи, ще доживее до разкаяния за постъпките си.•

Един съюзник ще те накара да видиш и разбереш неща, за които никое човешко същество не може да те просвети.•

Аз никога на никого не се сърдя. Никое човешко същество не може да направи нещо достатъчно важно за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така.•

Човек на знанието е онзи, който добросъвестно е следвал изпитанията на ученето, човек, който без втурване или пък колебание е стигнал докрай в разкриването на тайните на силата и знанието.•

Да бъдеш човек на знанието не е нещо постоянно. Човек никога не е такъв в истинския смисъл. По-скоро той може да стане човек на знанието за съвсем кратък срок, след като победи четирите си естествени врагове.•

Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.Той бавно започва да учи – в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове: Страхът! Ужасен враг – лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.•

Човек не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.•

След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото наместо страх той придобива яснота – яснота на ума, която заличава страха. От тук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда, то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.•

Човек трябва да се бори със своята яснота и да я използва само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му. Ще бъде истинска сила.От този момент ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата!Силата е най-могъщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да и` се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.•

Човек, победен от силата, умира, без да е осъзнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори. Щом веднъж човек се е предал, той е свършен. •

Човек трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Той трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.Дотогава човек ще е достигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го приш-порва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той ще може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.


Съдържание:

Предговор 3
Книга 1 21
Книга 2 27
Книга 3 43
Книга 4 65
Книга 5 98
Книга 6 119
Книга 7 155
Книга 8 258
Книга 9 322
Книга 10 399
Книга 11 445
Книга 12 494

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar