ВО Б-66-27

Жузе Сарамагу

ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА МАНАСТИРА

Книга тринадесета от "Златна колекция на ХХ век",

изборът на "Дневен Труд" и "24 часа"

„Възпоминание за манастира " е фантастична средновековна история. В нея се разказва за двама влюбени, които бягат от Инквизицията на летяща машина.
Една от основните теми в романа е Португалия на богатите и Португалия на бедните. Докато по заповед на краля хиляди от поданиците му строят манастир в Мафра, свещеникът - отец Бартулумеу, слугата му - едноръкият войник Балтазар, и неговата приятелка - ясновидката Блимунда, строят летателна машина. Двете действия са паралелни. Но строежът на манастира означава насилие, мъка и смърт, а създаването на летателната машина - творчество и свободна воля. Някои от сцените в книгата са батални - например епизодът с транспортирането на многотонната канара. Сарамагу обича контрастите - праведниците и грешниците в романа му са доста различни. Бедните, унижени и нещастни португалци са достойни за уважение, защото са мъжествени, верни и обичащи. Богатата аристокрация и духовенството са изобразени най-вече от гледната точка на декоративните шествия и церемонии. Португалската история и митология са интерпретирани през поетиката на сюрреализма - асоциациите със сънуването са очевидни. Самият автор в нобеловската си лекция през 1988 г. пише „Възможността на невъзможното, мечтите и илюзиите са предметът на моите романи". Според световно известния италиански режисьор Федерико Фелини „Възпоминание за манастира " е един от най-интересните романи, които е чел. През 1990 г. в Ла Скала поставят операта на италианския композитор Корги „Балтазар и Блимунда" по тази книга. „Възпоминание за манастира " е преведен и издаден в големи тиражи в около 30 държави.

Жузе Сарамагу е роден в Португалия. Напуска училище, защото парите не достигат. В началото работи като шлосер, чертожник, а след това е преводач, журналист и писател. През 1947 г. излиза първият му роман ,, Грешна земя ". След това замълчава за десетилетия и затова го причисляват към жертвите на салазаровския режим. Но след революцията за голяма радост на читателите започва да публикува произведение след произведение.
Някои от по-известните му романи са „Изправил се от земята " (1980 г.), „Възпоминание за манастира " (1982 г.), „Годината на смъртта на Рикардо Рейш " (1984 г.), „Историята на обсадата на Лисабон " (1989 г.), „Евангелие от Исус"(99 г.), „Есе за слепотата" (1995 г.), „Всичките имена"(1997 г.) и „Пещерата " (2000 г.). Книгите на Сарамагу са преведени на повече от 25 езика. През 1988 г. печели Нобеловата награда за литература за „Евангелие от Исус". Тази книга предизвиква бурна полемика и има защо. Авторът интерпретира иронично Евангелието -стават нови чудеса, Магдалина взема девствеността на Исус, разпъват Йосиф на кръст и т.н. Сарамагу е писател с леви убеждения. През 1999 г. заедно с 300 известни европейски интелектуалци подписва писмо против бомбардировките на Сърбия. Сега живее на Канарските острови.

„ Тримата въздухоплаватели стоят на носа на машината, тя лети на запад и отец Бартулумеу Лоренсу, чието безпокойство се е върнало и вече се е превърнало в паника, сега ще проговори, сега ще изстене, когато слънцето залезе, машината неминуемо ще спре, може би ще падне, може би ще се разбие и всички ще загинат, Ето я Мафра, нататък, възкликва Балтазар, прилича на моряк, който вика от наблюдателния пункт на мачтата, Земя, никога едно сравнение не е било поточно, защото това е земята на Балтазар, познава я, макар че никога не я е виждал от въздуха, кой знае, може би в сърцето на всеки от нас се е отпечатал един особен релеф, който съвпада с релефа на мястото, където се е родил, моята вдлъбнатина с твоята издатина, моята издатина с твоята вдлъбнатина, също както мъж и жена, жена и мъж, земя сме на земята, ето защо Балтазар вика, Това е моята земя, за него тя е като тяло на любима."