Преписка на председателя на Министерския съвет на СССР с САЩ и Великобритания по време на войната 1941-1945 год. Документи
Автор: Сборен колектив
Година: 1983
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 816
Отстъпка - 20%
Автор: Сборен колектив
Година: 1983
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 816
Отстъпка - 20%
www.knigi-bg.com
ВА 2
Преписка на председателя на Министерския съвет на СССР с президентите на САЩ и министър-председателите на Великобритания по време на Великата отечествена война 1941-1945. Документи
СЪДЪРЖАНИЕ
ОТ РЕДАКЦИЯТА
ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО СЪВЕТСКО ИЗДАНИЕ
ПРЕПИСКА с У. ЧЪРЧИЛ И К. АТЛИ (юли 1941 г. - ноември 1945 г.) ДОКУМЕНТИ
БЕЛЕЖКИ
ПРЕПИСКА с Ф. РУЗВЕЛТ И X. ТРУМАН (август 1941 г. - декември 1945 г.) ДОКУМЕНТИ
БЕЛЕЖКИ
ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО СЪВЕТСКО ИЗДАНИЕ
Това, второ, издание на „Преписката на председателя на Министерския съвет на СССР с президентите на САЩ и министър-председателите на Великобритания през време на Великата отечествена война 1941 - 1945 г." излиза 30 години след победата на държавите от антихитлеристката коалиция и свободолюбивите народи над германския фашизъм и японския милитаризъм.
Тази световноисторическа победа, оказа дълбоко въздействие върху целия по-нататъшен ход на световното развитие; тя беше определящ момент в съдбините на много народи, в борбата за революционно обновяване на човешкото общество, за установяване на траен мир на земята.
Днес величието на това събитие се разкрива още по-пълно на фона на предизвиканите от него дълбоки международни изменения.
Преди 30 години съветският народ в бойно сътрудничество с другите народи спечели колосалната по мащаби и невиждана по напрежение на силите и брой на жертвите битка срещу фашизма, най-злия враг на човечеството. Разгромяването на главната ударна сила на световния империализъм в лицето на германския фашизъм и агресивния японски милитаризъм и решаващият принос на Съветския съюз в това разгромяване и спечелване на победата направиха кардинални промени в съотношението и разпределението на силите на международната арена, предизвикаха огромни социални и политически размествания в цял свят.
Победата на съветската държава във войната беше не само победа на нейните въоръжени сили над армиите на хитлеристка Германия, милитаристична Япония и техните съюзници, но и победа на миролюбивата съветска външна политика.
След свършването на войната принципната и гъвкава външна политика на Съветския съюз, основаваща се върху Лениновите предначертания, помогна за политическото затвърдяване на военните успехи на неговите въоръжени сили по фронтовете на войната.
Съветската дипломация полагаше големи усилия, за да бъдат гарантирани след войната траен международен мир и сигурност, да бъдат създадени демократични устои в Европа и Азия.
В резултат от упоритата и последователна борба на дипломатическия фронт Съветският съюз постигна сериозни успехи в определянето на основните насоки па следвоенното устройство на света и на сътрудничеството между държавите.
Победата над хитлеристка Германия и милитаристична Япония доведе до значително изменение в съотношението на силите между капитализма и социализма в полза на социализма.
Съветският съюз, с който капиталистическият свят не винаги е желаел да се съобразява, стана изключително важен, определящ фактор в следвоенната действителност. Вече стана невъзможно международните проблеми да се решават без него, а още повече против него.
Спечелената от него решаваща победа над фашизма и милитаризма даде възможност на редица страни в Европа и Азия да тръгнат по пътя на революционните преобразования и създаде благоприятни външни условия за успешни националнодемократични революции.
Съветската армия в бойно сътрудничество с Югославската народоосвободителна армия, с армиите и съединенията, сформирани върху територията на СССР от полски, чешки и румънски патриоти, при активното съдействие на съпротивителните сили и войските на Румъния, България, Унгария и Албания освободи територията на страните в Централна и Югоизточна Европа от фашистките окупатори, помогна им да възстановят своята свобода и независимост, а съветската външна политика полагаше последователно основите на мира и дружбата с тези страни. Пристъпвайки към освобождението на Полша, съветското правителство заяви, че разглежда военните действия на Съветската армия върху нейната територия като действия върху територията на суверенна, приятелска и съюзна държава. След влизането на съветските войски в територията на Полша отношенията между Съветското главно командуване и полската администрация станаха предмет на специално споразумение между прравителството на СССР и Полския комитет за национално освобождение. Подобно споразумение беше сключено с правителството на Чехословакия. В интерес на воденето на военните действия против фашистките войски между правителството на СССР и Националния комитет за освобождение на Югославия бе постигната договореност за временно влизане на съветските войски в югославска територия.
Всичко това не можеше да не допринесе за установяването между СССР и съюзните нему Полша, Чехословакия и Югославия на равноправни и приятелски отношения, основаващи се върху зачитане на суверенитета и териториалната цялост, върху спазване на принципа за ненамеса във вътрешните работи.
В края на войната в Европа се създаде нова политическа обстановка. Възстановявайки историческата справедливост, Съветският съюз предаде на полския народ откъснатите на времето от германските окупатори негови земи край Одер, Ниса и бреговете на Балтийско море. Същевременно на международни конференции съветската дипломация се бореше активно останалите държави от антихитлеристката коалиция да признаят правата на Полша върху тези земи. Съветският съюз отстояваше жизнените държавни интереси и сигурността на полския народ като своите собствени. Всичко това е намерило отражение върху страниците на настоящото издание.
Разгромяването на германския фашизъм и отслабването на реакционните сили в страните от Източна Европа създадоха благоприятни условия за бързото на-зряване на революционна ситуация. Съветският съюз оказа на тези страни неоценима помощ, като попречи на намесата във вътрешните им работи, не допусна износа на контрареволюция и защити избрания от тези страни път на истинско демократично развитие.
В процеса на напрегнатата дипломатическа борба Съветският съюз успя да отблъсне упоритите опити на Англия и САЩ да натрапят на полския народ стария ред, да върнат в Полша чуждото на народа емигрантско правителство, което захвърли страната на произвола на съдбата и през цялата война пасуваше в Лондон, да върнат в Югославия монархистите-реакционери, угрижени само за запазването на класовите си привилегии, отново да разпрострат върху Чехословакия властта на мюнхенци. Голяма подкрепа за демократичните сили в Полша, Чехословакия и Югославия бяха договорите за дружба и взаимопомощ, които Съветският съюз сключи с тези страни през 1943—1945 година.
Ръководейки се от миролюбивите и демократични принципи на външната си политика, Съветският съюз се прояви като великодушен победител по отношение на страните - бивши съюзници на хитлеристка Германия, армиите на които участвуваха във войната против съ-ветската страна. Съветската армия, която понесе огромни жертви, освободи тези страни от натрапения им "съюз" с хитлеризма и изгони фашистките войски от тяхната територия. Тъй като едрата буржоазия и едрите земевладелци в тези страни сътрудничеха с хитлеристките окупатори, разгромяването на германския фашизъм означаваше и поражение на вътрешната реакция.
В упорита борба със западните си партньори в преговорите съветската дипломация отстоя правото на тези страни на самостоятелност, на независимо развитие, защити тези страни от посегателствата на западните империалистически кръгове, които се стремяха да не допуснат каквото и да било отслабване на устоите на капитализма в Европа и следователно прогресивни социални промени в Румъния, Унгария и България. Благодарение на твърдата позиция на СССР опитите на САЩ и Англия да наложат решения, които биха създавали възможност за намеса на империалистическите държави във вътрешните работи на тези страни с цел да възстановят капиталистическите отношения, не се увенчаха с успех.
Важна роля за осигуряване на благоприятни външни условия за развитие на народнодемократичните революции в тези страни изиграха сключените с тях споразумения за примирие, разработени при активното участие на СССР и имащи справедлив и демократичен характер.
Далновидната и хуманна политика на Съветския съюз по отношение на държавите - бивши сателити на хитлеристка Германия, скоро даде своите плодове. Между СССР и тези държави се установиха равноправни, почиващи на доверие отношения, скрепени по-късно с договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ.
Обсъждането на въпросите, свързани със съдбата на освободените от фашизма страни, заема важно място в преписката между ръководителите на правителствата на СССР, САЩ и Англия. Документите говорят убедително за неизменната политика на съветската държава, насочена към защита на свободата и независимостта и към гарантиране на сигурността на тези страни.
Особено значение има освобождението на самия германски народ от фашизма. Събитие от голяма историческа важност беше образуването през 1949 г. на Германската демократична република, която стана важен и стабилен фактор за укрепване на социализма, мира и сигурността в Европа.
Днес страните от Централна и Югоизточна Европа влизат в могъщата социалистическа общност, която оказва решаващо влияние върху цялата световна политика и е определящ фактор за защита на интересите на всеобщия мир и сигурност, за защита на независимостта на народите.
Съветският съюз отстояваше последователно правото на свободно демократично развитие и на западноевропейските страни, които войските на съюзниците освободиха от хитлеристката тирания. Съветската дипломация положи доста усилия, за да попречи да бъде наложен на Франция и Италия американският диктат. Макар че с помощта на англо-американските армии, използвайки своята икономическа сила и политически натиск, империализмът успя да смаже революционното движение в страните от Западна Европа, което можеше да доведе до установяването на народна власт, все пак той не можа да попречи на мощния подем на комунистическото - работническото движение. "Победата над фашизма - се казва в постановлението на ЦК на КПСС „За 30-годишнината от победата на съветския народ във Великата отечествена война от 1941 - 1945 г." - създаде благоприятни условия за по-нататъшно развитие на работническото движение в страните на капитала, за нарастване и укрепване на комунистическите и работническите партии, които са най-активните борци за делото на работническата класа и всички трудещи се. Международното комунистическо движение се превърна в най-влиятелната политическа сила на съвременността."
Пред очите ни се извършва дълбоко преустройство - върху основата на принципите за мирно съвместно съществуване - на цялата система от международни отношения, много елементи на които започнаха да се формират тогава, когато се водеше битката против германския фашизъм и японския милитаризъм.
В процеса на Втората световна война беше създадена широка демократична коалиция от страни и народи начело със СССР, САЩ и Англия. Създаването и укрепването на антихитлеристката коалиция бяха обектива закономерност, те бяха продиктувани от самия живот. Коалицията представляваше реално военно-политическо обединение, чисто образуване беше доказателство за правилността и прозорливостта на съветската външна политика в навечерието на Втората световна война, политика, насочена към колективен отпор срещу агресорите, към колективно гарантиране на сигурността.
Още преди започването на войната Съветският съюз считаше за възможно и необходимо да се обединят усилията на свободолюбивите държави за предотвратяване на войната. Затова след започването на войната и след като Англия и САЩ проявиха готовност да обединят усилията си със Съветския съюз, създаването на антихитлеристката коалиция стана доста бързо, макар и не без трудности. Това потвърди нагледно правотата на ленинските принципи на съветската външна политика, предвиждаща сътрудничество с всяка държава, която пожелае това, независимо от нейния социален строй, въз основа на взаимното зачитане на независимостта и в интерес на мира.
Редица важни страни от отношенията на СССР със западните държави - партньори в антихитлеристката коалиция - са получили осветление на страниците на това издание. Изброяването само на някои въпроси, засегнати в публикуваните документи, показва колко широка е била сферата на сътрудничеството между СССР, САЩ и Англия по време на войната: участниците в коалицията намират почва за съвместни действия против хитлеристка Германия, а след това и против милитаристична Япония, споразумяват се относно принципите, върху които Съветският съюз получава известно количество военна продукция от САЩ и Англия, изработват обща политика по отношение на отстраняването на Италия от войната, договарят се за отношението към националноосвободителната борба на народите в окупираните от хитлеристите европейски страни, за основните принципи на Организацията на обединените нации, принципите за следвоенното мирно уреждане, както и по редица други сложни въпроси, представляващи взаимен интерес за СССР, САЩ и Англия. Тези документи са нагледно доказателство за тесния контакт и деловото сътрудничество между трите велики държави по редица най-важни проблеми от военен и политически характер.
Разбира се, обсъждането и решаването на въпросите, възникнали в хода на войната, не минава без трудности. Документите показват, че между СССР, САЩ и Англия са възниквали и разногласия. Понякога те са вземали твърде остър характер. Върху политиката на западните държави тегне бремето на старите концепции, насочени към накърняване интересите на СССР, проличават сметките им за взаимно изтощаване на Германия и СССР във войната, стремежът им да прехвърлят основното бреме на борбата върху Съветския съюз и т. н. Но факт е, че желанието да си сътрудничат в името на победата и установяването на траен мир след войната е по-силно от всички пречки и довежда до това, че изключително сложни въпроси, свързани с войната и следвоенното устройство, в края на краищата се решават взаимно задоволително. Публикуваните документи напомнят - и в това е тяхното голямо значение, - че всякакви трудности и пречки, намиращи се по пътя към траен мир, могат и трябва да бъдат преодолени, когато е поставена на карта съдбата на човечеството, когато трябва да бъде постигната великата цел.
Сътрудничеството между държавите - участнички в антихитлеристката коалиция, е пример за активно реализиране на основните принципи в политиката на мирно съвместно съществуване. В речта си на 14 февруари 1975 г. по случай посещението на министър-председателя на Великобритания X. Уилсън генералният секретар на ЦК на КПСС Л. И. Брежнев определи много точно същността на коалицията, като каза, че „това беше съюз не само на правителствата, това беше боен съюз на нашите армии и на нашите народи, исторически пример за успешно сътрудничество независимо от разликата в обществените системи".
Съветският съюз разглеждаше широкото и плодотворно сътрудничество, създало се през годините на войната с капиталистическите страни - участнички в антихитлеристката коалиция, като перспективно и дълготрайно. Проверено в огъня на войната, то придобиваше все по-голямо значение в мирната обстановка. База за такова сътрудничество трябваше да стане програмата за бъдещото устройство на света, гарантирането на международна сигурност.
Както каза Л. И. Брежнев в речта си на тържественото събрание, посветено на 30-годишнината от победата На съветския народ във Великата отечествена война, „опитът от военните години показа, че разликата в обществените системи не е пречка за обединяване на усилията в борбата против агресията, за мир и международна сигурност. През годините на войната ние сътрудничехме и не сътрудничехме лошо, за да свърши войната по-бързо. Сега решаваме друга, не по-маловажна и може би по-сложна задача - да организираме сътрудничество, за да не допуснем нова световна катастрофа".
Постигнатите през войната споразумения и договорености послужиха и служат за основа на следвоенното мирно уреждане в Европа. Практическото им осъществяване означава в наши дни признаване на нерушимостта на съществуващите европейски граници, на политическите реалности, възникнали в резултат от Втората световна война и от следвоенното развитие, гарантиране на трайна сигурност на европейския континент.
Сега непоклатимостта на европейските граници е призната от всички европейски държави, а също от САЩ и Канада, които подписаха на 1 август 1975 г. в Хелзинки Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Това споразумение има историческо значение, то е голям принос към делото на мира.
Успехът на общоевропейското съвещание на държавите - безпрецедентно събитие в историята на континента, който беше главен театър на две световни войни - открива нов етап в живота на Европа, означава победа на силите на мира и не може да не окаже благотворно влияние върху развитието на международните отношения в цял свят.
Ето вече три десетилетия човечеството е избавено от световна война. Това е велико завоевание на миролюбивите сили. Европа и целият свят се приближиха реално към осъществяването на великата цел, към която се стремяха народите от антихитлеристката коалиция и в името на която бяха дадени десетки милиони човешки жертви - да се завоюва траен, справедлив и демократичен мир. В отношенията между държавите все повече се утвърждават принципите - на равноправие, суверенитет, отказване от употребата на сила и решаване на спорните въпроси на масата за преговори, редовни консултации, дълготрайно икономическо сътрудничество, размяна на постижения на науката и културата.
Никога досега не е било направено толкова много за укрепването на мира, както през последните години, когато усилията на съветската външна политика и дипломация бяха насочени към прилагане в живота на величествената Програма за мир, провъзгласена на XXIV конгрес на КПСС. „Главният й смисъл - се казва в доклада на Л. И. Брежнев на XXV конгрес на КПСС - се състоеше в това, опирайки се на мощта, сплотеността и активността на световния социализъм, на неговия крепнещ съюз с всички прогресивни и миролюбиви сили, да постигнем поврат в развитието на международните отношения. Поврат от „студената война" към мирно съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй. Поврат от напрежението, което заплашваше с взрив, към разведряване и нормално взаимоизгодно сътрудничество."
Успехите, постигнати в тази изключително важна област през петилетката, изминала между XXIV и XXV конгрес на нашата партия, са наистина огромни. Благодарение на последователната миролюбива политика на социалистическите държави, в резултат на активните действия на миролюбивите и демократичните сили във всички страни, както и на по-реалистичната от преди позиция на правителствата на много капиталистически държави, разбрали опасността от продължаване на „студената война" и напрежението, обстановката на международната арена се промени съществено.
Сключените през последните години с участието на Съветския съюз договори и споразумения затвърдиха юридически плодовете от победата над фашизма и създадоха по-сигурни предпоставки за развитие на плодотворно мирно сътрудничество между европейските държави, а също и със САЩ. "Затвърдени са най-важните резултати от освободителната борба на европейските народи през годините на Втората световна война и след нея - заяви от трибуната на XXV конгрес па КПСС Л. И. Брежнев. Създадени са предпоставки за траен мир и добросъседско сътрудничество както в Европа, така и извън нейните предели."
Двадесет и петият конгрес на КПСС набеляза програма за по-нататъшна борба, насочена към решаването на основните въпроси на съвременния международен живот, от уреждането на които зависи мирното бъдеще на човечеството.
А. ГРОМИКО
Еконт Офис - 5,00 лева
Еконт Адрес - 7,00 лева
БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева