ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Преписка на председателя на Министерския съвет на СССР по време на Великата отечествена война 1941-1945. Документи

10,00 лв

8,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Внимание: Последни книги в наличност!

Автор: Сборен колектив
Година: 1983
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 816

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

Преписка на председателя на Министерския съвет на СССР с президентите на САЩ и министър-председателите на Великобритания по време на Великата отечествена война 1941-1945. Документи

 

СЪДЪРЖАНИЕ

ОТ РЕДАКЦИЯТА

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО СЪВЕТСКО ИЗДАНИЕ

ПРЕПИСКА с У. ЧЪРЧИЛ И К. АТЛИ (юли 1941 г. - ноември 1945 г.) ДОКУМЕНТИ

БЕЛЕЖКИ

ПРЕПИСКА с Ф. РУЗВЕЛТ И X. ТРУМАН (август 1941 г. - декември 1945 г.) ДОКУМЕНТИ

БЕЛЕЖКИ

 

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО СЪВЕТСКО ИЗДАНИЕ

Това, второ, издание на „Преписката на председателя на Министерския съвет на СССР с пре­зидентите на САЩ и министър-председателите на Ве­ликобритания през време на Великата отечествена вой­на 1941 - 1945 г." излиза 30 години след победата на държавите от антихитлеристката коалиция и свободо­любивите народи над германския фашизъм и японския милитаризъм.
Тази световноисторическа победа, оказа дълбоко въздействие върху целия по-нататъшен ход на светов­ното развитие; тя беше определящ момент в съдбини­те на много народи, в борбата за революционно обно­вяване на човешкото общество, за установяване на тра­ен мир на земята.
Днес величието на това събитие се разкрива още по-пълно на фона на предизвиканите от него дълбоки меж­дународни изменения.
Преди 30 години съветският народ в бойно сътруд­ничество с другите народи спечели колосалната по ма­щаби и невиждана по напрежение на силите и брой на жертвите битка срещу фашизма, най-злия враг на чо­вечеството. Разгромяването на главната ударна сила на световния империализъм в лицето на германския фаши­зъм и агресивния японски милитаризъм и решаващият принос на Съветския съюз в това разгромяване и спе­челване на победата направиха кардинални промени в съотношението и разпределението на силите на меж­дународната арена, предизвикаха огромни социални и политически размествания в цял свят.
Победата на съветската държава във войната бе­ше не само победа на нейните въоръжени сили над ар­миите на хитлеристка Германия, милитаристична Япония и техните съюзници, но и победа на миролюбива­та съветска външна политика.
След свършването на войната принципната и гъвка­ва външна политика на Съветския съюз, основаваща се върху Лениновите предначертания, помогна за полити­ческото затвърдяване на военните успехи на неговите въоръжени сили по фронтовете на войната.
Съветската дипломация полагаше големи усилия, за да бъдат гарантирани след войната траен междунаро­ден мир и сигурност, да бъдат създадени демократични устои в Европа и Азия.
В резултат от упоритата и последователна борба на дипломатическия фронт Съветският съюз постигна сериозни успехи в определянето на основните насоки па следвоенното устройство на света и на сътрудниче­ството между държавите.
Победата над хитлеристка Германия и милитари­стична Япония доведе до значително изменение в съот­ношението на силите между капитализма и социализма в полза на социализма.
Съветският съюз, с който капиталистическият свят не винаги е желаел да се съобразява, стана изключител­но важен, определящ фактор в следвоенната действи­телност. Вече стана невъзможно международните проб­леми да се решават без него, а още повече против него.
Спечелената от него решаваща победа над фашиз­ма и милитаризма даде възможност на редица страни в Европа и Азия да тръгнат по пътя на революционните преобразования и създаде благоприятни външни усло­вия за успешни националнодемократични революции.
Съветската армия в бойно сътрудничество с Юго­славската народоосвободителна армия, с армиите и съе­диненията, сформирани върху територията на СССР от полски, чешки и румънски патриоти, при активното съ­действие на съпротивителните сили и войските на Ру­мъния, България, Унгария и Албания освободи терито­рията на страните в Централна и Югоизточна Европа от фашистките окупатори, помогна им да възстановят своята свобода и независимост, а съветската външна политика полагаше последователно основите на мира и дружбата с тези страни. Пристъпвайки към освобож­дението на Полша, съветското правителство заяви, че разглежда военните действия на Съветската армия върху нейната територия като действия върху територията на суверенна, приятелска и съюзна държава. След влизането на съветските войски в територията на Полша отношенията между Съветското главно командуване и полската администрация станаха предмет на специално споразумение между прравителството на СССР и Полския комитет за национално освобождение. Подобно споразумение беше сключено с правител­ството на Чехословакия. В интерес на воденето на во­енните действия против фашистките войски между пра­вителството на СССР и Националния комитет за осво­бождение на Югославия бе постигната договореност за временно влизане на съветските войски в югославска територия.
Всичко това не можеше да не допринесе за устано­вяването между СССР и съюзните нему Полша, Чехо­словакия и Югославия на равноправни и приятелски от­ношения, основаващи се върху зачитане на суверените­та и териториалната цялост, върху спазване на прин­ципа за ненамеса във вътрешните работи.
В края на войната в Европа се създаде нова поли­тическа обстановка. Възстановявайки историческата справедливост, Съветският съюз предаде на полския народ откъснатите на времето от германските окупа­тори негови земи край Одер, Ниса и бреговете на Бал­тийско море. Същевременно на международни конфе­ренции съветската дипломация се бореше активно оста­налите държави от антихитлеристката коалиция да признаят правата на Полша върху тези земи. Съвет­ският съюз отстояваше жизнените държавни интереси и сигурността на полския народ като своите собстве­ни. Всичко това е намерило отражение върху страни­ците на настоящото издание.
Разгромяването на германския фашизъм и отслаб­ването на реакционните сили в страните от Източна Европа създадоха благоприятни условия за бързото на-зряване на революционна ситуация. Съветският съюз оказа на тези страни неоценима помощ, като попречи на намесата във вътрешните им работи, не допусна из­носа на контрареволюция и защити избрания от тези страни път на истинско демократично развитие.
В процеса на напрегнатата дипломатическа борба Съветският съюз успя да отблъсне упоритите опити на Англия и САЩ да натрапят на полския народ стария ред, да върнат в Полша чуждото на народа емигрантско правителство, което захвърли страната на произвола на съдбата и през цялата война пасуваше в Лон­дон, да върнат в Югославия монархистите-реакционери, угрижени само за запазването на класовите си привилегии, отново да разпрострат върху Чехословакия вла­стта на мюнхенци. Голяма подкрепа за демократичните сили в Полша, Чехословакия и Югославия бяха дого­ворите за дружба и взаимопомощ, които Съветският съ­юз сключи с тези страни през 1943—1945 година.
Ръководейки се от миролюбивите и демократични принципи на външната си политика, Съветският съюз се прояви като великодушен победител по отношение на страните - бивши съюзници на хитлеристка Германия, армиите на които участвуваха във войната против съ-ветската страна. Съветската армия, която понесе огром­ни жертви, освободи тези страни от натрапения им "съюз" с хитлеризма и изгони фашистките войски от тяхната територия. Тъй като едрата буржоазия и едри­те земевладелци в тези страни сътрудничеха с хитле­ристките окупатори, разгромяването на германския фашизъм означаваше и поражение на вътрешната ре­акция.
В упорита борба със западните си партньори в пре­говорите съветската дипломация отстоя правото на те­зи страни на самостоятелност, на независимо развитие, защити тези страни от посегателствата на западните империалистически кръгове, които се стремяха да не допуснат каквото и да било отслабване на устоите на капитализма в Европа и следователно прогресивни со­циални промени в Румъния, Унгария и България. Бла­годарение на твърдата позиция на СССР опитите на САЩ и Англия да наложат решения, които биха създа­вали възможност за намеса на империалистическите държави във вътрешните работи на тези страни с цел да възстановят капиталистическите отношения, не се увенчаха с успех.
Важна роля за осигуряване на благоприятни външ­ни условия за развитие на народнодемократичните ре­волюции в тези страни изиграха сключените с тях спо­разумения за примирие, разработени при активното участие на СССР и имащи справедлив и демократичен характер.
Далновидната и хуманна политика на Съветския съюз по отношение на държавите - бивши сателити на хитлеристка Германия, скоро даде своите плодове. Меж­ду СССР и тези държави се установиха равноправни, почиващи на доверие отношения, скрепени по-късно с договори за дружба, сътрудничество и взаимопомощ.
Обсъждането на въпросите, свързани със съдбата на освободените от фашизма страни, заема важно мя­сто в преписката между ръководителите на правител­ствата на СССР, САЩ и Англия. Документите говорят убедително за неизменната политика на съветската държава, насочена към защита на свободата и незави­симостта и към гарантиране на сигурността на тези страни.
Особено значение има освобождението на самия гер­мански народ от фашизма. Събитие от голяма истори­ческа важност беше образуването през 1949 г. на Гер­манската демократична република, която стана важен и стабилен фактор за укрепване на социализма, мира и сигурността в Европа.
Днес страните от Централна и Югоизточна Европа влизат в могъщата социалистическа общност, която оказва решаващо влияние върху цялата световна по­литика и е определящ фактор за защита на интересите на всеобщия мир и сигурност, за защита на независи­мостта на народите.
Съветският съюз отстояваше последователно право­то на свободно демократично развитие и на западноев­ропейските страни, които войските на съюзниците ос­вободиха от хитлеристката тирания. Съветската дипло­мация положи доста усилия, за да попречи да бъде на­ложен на Франция и Италия американският   диктат. Макар че с помощта на англо-американските армии, използвайки своята икономическа сила и политически натиск, империализмът успя да смаже революционно­то движение в страните от Западна Европа, което мо­жеше да доведе до установяването на народна власт, все пак той не можа да попречи на мощния подем на комунистическото - работническото движение. "Победа­та над фашизма - се казва в постановлението на ЦК на КПСС „За 30-годишнината от победата на съветския народ във Великата отечествена война от 1941 - 1945 г." - създаде благоприятни условия за по-ната­тъшно развитие на работническото движение в стра­ните на капитала, за нарастване и укрепване на кому­нистическите и работническите партии, които са най-активните борци за делото на работническата класа и всички трудещи се. Международното комунистическо движение се превърна в най-влиятелната политическа сила на съвременността."
Пред очите ни се извършва дълбоко преустройство - върху основата на принципите за мирно съвместно съ­ществуване - на цялата система от международни от­ношения, много елементи на които започнаха да се фор­мират тогава, когато се водеше битката против герман­ския фашизъм и японския милитаризъм.
В процеса на Втората световна война беше създа­дена широка демократична коалиция от страни и наро­ди начело със СССР, САЩ и Англия. Създаването и укрепването на антихитлеристката коалиция бяха обек­тива закономерност, те бяха продиктувани от самия живот. Коалицията представляваше реално военно-политическо обединение, чисто образуване беше доказателство за правилността и прозорливостта на съветска­та външна политика в навечерието на Втората светов­на война, политика, насочена към колективен отпор сре­щу агресорите, към колективно гарантиране на сигурността.
Още преди започването на войната Съветският съ­юз считаше за възможно и необходимо да се обединят усилията на свободолюбивите държави за предотвра­тяване на войната. Затова след започването на война­та и след като Англия и САЩ проявиха готовност да обединят усилията си със Съветския съюз, създаване­то на антихитлеристката коалиция стана доста бързо, макар и не без трудности. Това потвърди нагледно пра­вотата на ленинските принципи на съветската външна политика, предвиждаща сътрудничество с всяка държа­ва, която пожелае това, независимо от нейния социа­лен строй, въз основа на взаимното зачитане на неза­висимостта и в интерес на мира.
Редица важни страни от отношенията на СССР със западните държави - партньори в антихитлеристката коалиция - са получили осветление на страниците на това издание. Изброяването само на някои въпроси, за­сегнати в публикуваните документи, показва колко ши­рока е била сферата на сътрудничеството между СССР, САЩ и Англия по време на войната: участници­те в коалицията намират почва за съвместни действия против хитлеристка Германия, а след това и против милитаристична Япония, споразумяват се относно прин­ципите, върху които Съветският съюз получава извест­но количество военна продукция от САЩ и Англия, из­работват обща политика по отношение на отстранява­нето на Италия от войната, договарят се за отношение­то към националноосвободителната борба на народите в окупираните от хитлеристите европейски страни, за основните принципи на Организацията на обединените нации, принципите за следвоенното мирно уреждане, както и по редица други сложни въпроси, представля­ващи взаимен интерес за СССР, САЩ и Англия. Тези документи са нагледно доказателство за тесния контакт и деловото сътрудничество между трите велики държави по редица най-важни проблеми от военен и полити­чески характер.
Разбира се, обсъждането и решаването на въпроси­те, възникнали в хода на войната, не минава без труд­ности. Документите показват, че между СССР, САЩ и Англия са възниквали и разногласия. Понякога те са вземали твърде остър характер. Върху политиката на западните държави тегне бремето на старите концеп­ции, насочени към накърняване интересите на СССР, проличават сметките им за взаимно изтощаване на Гер­мания и СССР във войната, стремежът им да прехвър­лят основното бреме на борбата върху Съветския съ­юз и т. н. Но факт е, че желанието да си сътрудничат в името на победата и установяването на траен   мир след войната е по-силно от всички пречки и довежда до това, че изключително сложни въпроси, свързани с вой­ната и следвоенното устройство, в края на краищата се решават взаимно задоволително. Публикуваните до­кументи напомнят - и в това е тяхното голямо значение, - че всякакви трудности и пречки, намиращи се по пътя към траен мир, могат и трябва да бъдат прео­долени, когато е поставена на карта съдбата на чове­чеството, когато трябва да бъде постигната великата цел.
Сътрудничеството между държавите - участнички в антихитлеристката коалиция, е пример за активно реа­лизиране на основните принципи в политиката на мир­но съвместно съществуване. В речта си на 14 февруари 1975 г. по случай посещението на министър-председа­теля на Великобритания X. Уилсън генералният секре­тар на ЦК на КПСС Л. И. Брежнев определи много точно същността на коалицията, като каза, че „това беше съюз не само на правителствата, това беше боен съюз на нашите армии и на нашите народи, исторически при­мер за успешно сътрудничество независимо от разлика­та в обществените системи".
Съветският съюз разглеждаше широкото и плодо­творно сътрудничество, създало се през годините на вой­ната с капиталистическите страни - участнички в анти­хитлеристката коалиция, като перспективно и дълго­трайно. Проверено в огъня на войната, то придобиваше все по-голямо значение в мирната обстановка. База за такова сътрудничество трябваше да стане програмата за бъдещото устройство на света, гарантирането на международна сигурност.
Както каза Л. И. Брежнев в речта си на тържестве­ното събрание, посветено на 30-годишнината от побе­дата На съветския народ във Великата отечествена вой­на, „опитът от военните години показа, че разликата в обществените системи не е пречка за обединяване на усилията в борбата против агресията, за мир и между­народна сигурност. През годините на войната ние съ­трудничехме и не сътрудничехме лошо, за да свърши войната по-бързо. Сега решаваме друга, не по-мало­важна и може би по-сложна задача - да организираме сътрудничество, за да не допуснем нова световна ката­строфа".
Постигнатите през войната споразумения и догово­рености послужиха и служат за основа на следвоенно­то мирно уреждане в Европа. Практическото им осъ­ществяване означава в наши дни признаване на нерушимостта на съществуващите европейски граници, на политическите реалности, възникнали в резултат от Втората световна война и от следвоенното развитие, га­рантиране на трайна сигурност на европейския конти­нент.
Сега непоклатимостта на европейските граници е призната от всички европейски държави, а също от САЩ и Канада, които подписаха на 1 август 1975 г. в Хелзинки Заключителния акт на Съвещанието за си­гурност и сътрудничество в Европа. Това споразумение има историческо значение, то е голям принос към де­лото на мира.
Успехът на общоевропейското съвещание на държа­вите - безпрецедентно събитие в историята на континента, който беше главен театър на две световни вой­ни - открива нов етап в живота на Европа, означава победа на силите на мира и не може да не окаже бла­готворно влияние върху развитието на международни­те отношения в цял свят.
Ето вече три десетилетия човечеството е избавено от световна война. Това е велико завоевание на миролюбивите сили. Европа и целият свят се приближиха реално към осъществяването на великата цел, към коя­то се стремяха народите от антихитлеристката коали­ция и в името на която бяха дадени десетки милиони човешки жертви - да се завоюва траен, справедлив и демократичен мир. В отношенията между държавите все повече се утвърждават принципите - на равноправие, суверенитет, отказване от употребата на сила и реша­ване на спорните въпроси на масата за преговори, редовни консултации, дълготрайно икономическо сътруд­ничество, размяна на постижения на науката и култу­рата.
Никога досега не е било направено толкова много за укрепването на мира, както през последните години, когато усилията на съветската външна политика и дип­ломация бяха насочени към прилагане в живота на ве­личествената Програма за мир, провъзгласена на XXIV конгрес на КПСС. „Главният й смисъл - се казва в доклада на Л. И. Брежнев на XXV конгрес на КПСС - се състоеше в това, опирайки се на мощта, сплотеността и активността на световния социализъм, на неговия крепнещ съюз с всички прогресивни и миролюбиви си­ли, да постигнем поврат в развитието на международ­ните отношения. Поврат от „студената война" към мир­но съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй. Поврат от напрежението, което за­плашваше с взрив, към разведряване и нормално взаимоизгодно сътрудничество."
Успехите, постигнати в тази изключително важна област през петилетката, изминала между XXIV и XXV конгрес на нашата партия, са наистина огромни. Бла­годарение на последователната миролюбива политика на социалистическите държави, в резултат на активни­те действия на миролюбивите и демократичните сили във всички страни, както и на по-реалистичната от пре­ди позиция на правителствата на много капиталисти­чески държави, разбрали опасността от продължаване на „студената война" и напрежението, обстановката на международната арена се промени съществено.
Сключените през последните години с участието на Съветския съюз договори и споразумения затвърдиха юридически плодовете от победата над фашизма и съз­дадоха по-сигурни предпоставки за развитие на пло­дотворно мирно сътрудничество между европейските държави, а също и със САЩ. "Затвърдени са най-важ­ните резултати от освободителната борба на европей­ските народи през годините на Втората световна вой­на и след нея - заяви от трибуната на XXV конгрес па КПСС Л. И. Брежнев. Създадени са предпостав­ки за траен мир и добросъседско сътрудничество както в Европа, така и извън нейните предели."
Двадесет и петият конгрес на КПСС набеляза програма за по-нататъшна борба, насочена към решаването на основните въпроси на съвременния международен живот, от уреждането на които зависи мирното бъде­ще на човечеството.
А. ГРОМИКО

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar