ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Ходете, докле имате Виделина

12,00 лв

9,60 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Автор: Омраам Микаел Айванов
Година: 2011
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 204

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

"Животът е дълга верига от мигове, които трябва да бъдат съзнателно изживени един след друг...Всички положени усилия се записват горе в книгата на Живота и благодарение на тези усилия, какво благословение се подготвя за вас! А когато то дойде и се запитате: "На какво дължим тези дарове?", ще ви бъде отговорено: "На това, че чрез своята работа сте се издигнали до селенията на Светлината, както и че сте били носители на Светлината и Мира за същества, намиращи се в отчаяние и мрак...Нищо повече не мога да ви кажа. Продължавайте напред, вътре в Пътя на Светлината. Какво ни очаква в края на този Път? Това ще откриете при своето пристигане - и откривайки го, ще бъдете изумени!"


Откъс от книгата

Въпреки че хората са напълно способни да разберат с ума си кое е добро и кое - не, за тях и за другите, те продължават да повтарят едни и същи грешки. Трудно е да се приеме, но е така. Обяснява им се, те разбират и одобряват, но правят точно обратното на това, което ни убеждават, че са разбрали. Защо е така? Защото, да се осланят на ума си, не е достатъчно - необходимо е да бъдат докоснати и други струни вътре в тях. Не може напълно да имаме доверие на човек, който твърди: „Да, аз разбирам", защото, ако неговите чувства и желания го тласнат в друга посока, той може да поеме натам.
Впрочем не си правя илюзии; зная, че възможностите на един духовен Учител са ограничени - неговата задача е да дава Светлина на хората, да им помага да намерят начин да се измъкнат от блатата, в които са затънали, и да им опише прекрасните сфери, които ги очакват, ако успеят да се издигнат до тях; той обаче е безсилен да промени техните вкусове и потребности. Единствено самите ученици имат властта да го направят, чувствайки, че именно така ще намерят своето спасение. Но всъщност и да чувстват това, не е достатъчно. Да, дори и от все сърце да желаят да поемат по Пътя на Светлината, възниква трета трудност, най-ужасната - нещо в тях, което наричаме „навик" се противопоставя на смяната на посоката.
Ще ви дам един много прост пример. По телевизията дават предаване, посветено на глада в Африка - всички телевизионни зрители разбират, че е необходимо да се направи нещо, защото е нечовешко да се оставят да страдат така цели народи. Мнозина биват потресени и при вида на тези страдания, очите им се наливат със сълзи. Но ако им се каже: „Ето какво можете да направите, за да има храна за тези народи", колко от тях ще се съгласят да се откажат от „спокойствието" и навиците си? Колко от тях ще решат да използват поне част от спестените си за удобства и удоволствия пари, за да облекчат положението на тези нещастници? Е, добре, същото се случва и когато става въпрос да променим живота си - мисълта и чувството може да са съгласни, но докато волята успее да преодолее вредните навици, мързела и егоизма, ще мине много време.
Зная какво мислят някои, като ме слушат или четат книгите ми: „О, горкият! Как може да вярва, че е лесно да се поведат хората по Пътя на Мъдростта, Правдата и Любовта?... Не, не мисля че е лесно, не съм толкова наивен. Говоря, за да дам Светлина на тези, които са дошли да ме слушат, понеже всяка вътрешна промяна започва с разбирането, но много добре зная, че останалото не зависи от мен - не мога да накарам някого да възлюби Истината, ако предпочита илюзиите.
И дори за този, който е намерил Истината, който е възлюбил Истината, може да се твърди, че именно оттук нататък реално започват трудностите. Открих тези трудности най-напред от собствен опит. Разбрах, че може да възприемеш Светлината, може да обичаш Светлината, но колкото до това, да подчиниш психичната си материя на тази Светлина, за да може тя да я проникне и изпълни - Боже мой, колко дълъг и труден е този Път! В един момент тя е послушна и се оставя да бъде моделирана, но изведнъж се противопоставя, бунтува се и взема надмощие. И тогава всичко започва отначало. Но не бива да се очайвате, защото, малко по малко, тази материя в края на краищата ще отстъпи. Щом имаш разбирането и Любовта, един ден все ще успееш. Във всеки случай това, което е сигурно, е, че без разбиране и без Любов е безполезно да се надявате и на най-малкото постижение.
Да разберем в какво се състои Доброто и да желаем това Добро, може би не е лесно, но винаги е по-лесно от третия етап - приложението. Всеки може да приеме, че е за предпочитане да бъде трезвомислещ, да остане верен на съпруга или съпругата си, да овладее вътрешния си порив на гняв, да живее честно и почтено, и може искрено да желае да постигне всичко това. Но ето, дойде ли изкушението, как да не му се поддаде? За да устои човек, е необходимо ясно разбиране и на трите нива - на ума, на сърцето и на волята, като най-трудно е да се задейства волята, за да се променят навиците.
Един лош навик е подобен на отпечатък от клише върху фините ни тела2. Веднъж отпечатан, той се повтаря до безкрайност. А дори и след това да съжаляваме за допуснатата грешка, няма голямо значение, защото ние пак я повтаряме... И пак съжаляваме... Това е безкрайна верига от грешки и угризения на съвестта. Борбата, плачът, разкаянието най-често се оказват безрезултатни, защото и угризенията са оставили своя отпечатък и се повтарят след грешката, но не помагат тя да се поправи. Сякаш грешката и разкаянието са две същности, между които не съществува никаква връзка. Те постоянно се редуват и това е всичко. Вие ще кажете: „Така е, защото човекът е слаб!" Да, той е слаб, но е слаб, защото е невежа. В деня, в който придобие Светлината, той ще победи лошите си навици.
Тогава, какво да правим? Да заменяме клишетата, тоест всеки лош навик, стараейки се, малко по малко и съзнателно, да имаме други мисли, други чувства и най-вече - да постъпваме по нов начин. Така новите записи, новите клишета ще успеят да неутрализират старите. Те не ще ги заличат, понеже в Природата нищо не се заличава, но ще се насложат върху тях и ще започнат да действат.
Един мъж веднъж сподели с мен, че усеща неудържимо влечение към съвсем млади момичета, не си даваше сметка колко опасно е това; но не знаеше как да се пребори с това свое влечение; затова ме помоли за съвет. Ето какво го посъветвах: „Потърсете младо момиче, което ви е по-скоро безразлично - при това положение ще ви е по-лесно да се владеете и съзнателно ще придобиете навика да спазвате известна дистанция. После ще срещнете друго младо момиче, а след това трето... и така ще започнете да реагирате нормално. По този начин, малко по малко, във вас ще се отпечата нов тип поведение, което постепенно ще вземе надмощие, и когато отново се озовете пред едно от онези твърде млади момичета, които по-рано са ви карали да си губите ума, ще останете безупречен в поведението си. Но бъдете бдителен, продължавайте да се упражнявате с онези момичета, които не ви изкушават!"
А как постъпват хората обикновено? Точно обратното - втурват се към хората и предметите, които намират за приятни, и обръщат гръб на останалите. За да победите някое изкушение или слабост, е необходимо да заместите опасния обект с друг, който е безобиден за вас; така новите, отпечатали се във вас, стереотипи ще ви предпазят. Но дори без да се поддавате на някои съблазни, които биха били опасни и пагубни за вас, ако не им устоите, винаги се стремете да създавате в себе си нови, по-добри стереотипи, за да се развивате.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 4,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar