ВК 2

Кои са нашите предци? И те и ние сме били наричани с много имена. Много от тях вече ги знаем и днес основните са известни, като: за нашите родители се е наложило името Траки (някои древни автори добавят кимери, трако-кимерийци и трако-българи), а за нас, техните основни наследници - Българи. Наследници на траките са славяни, македонци, румънци (даки) и много други, знайни и незнайни днешни народи. Тракийски наследници са нашите братя и родственици по р. Волга, Урал, Кавказ, има ги дори в Сибир. А траките-гети-славяни включват: руснаци, украинци, белоруси, поляци, чехи, словаци, словени, хървати, сърби, черногорци и други. И също много важно е да се знае, че ние сме на нашата си земя "от рождение", а не пришълци; траки а не тюрки, монголи и тем подобни.

Откъс от книгата

МИТОВЕ, ЛЕГЕНДИ, ПОСВЕТЕНИ И ХИПОТЕЗИ

Съвременното човешко познание се стреми, чрез способите на науката (хипотези, теории, проучвания, изследвания и др.п.), интуицията, сравненията, моделирането, логиката и постиженията на специфичните научни направления (астрономия, геология, археология и т.н.) и древните ръкописи, да проникне в дълбините на историята на Земята, Космоса и „сътворението", появата и развитието на Живота и Човека.
Въпреки фантастичните научни постижения и проникване в нашата Слънчева система и Космоса, все пак остават основните загадки на „Сътворението" и на древната човешка история.
„Големият космически взрив", самозараждането, божественото начало и след това космическите нахлувания по пригодните за живот планети, включително и нашата Земя, се коментират предостатъчно в трудовете на историци, философи и други специалисти. В САЩ президентът Барак Обама съобщи за създаване на специална служба за контакти с „Извънземни".
Вероятно много истини или полуистини се спотайват в многото митове, легенди, предания и хипотези, дошли от ,Дълбоката древност"; в писаното, записваното и предаваното от жреци и магове, духовници от различните религии и естествено от така наречените Посветени, като Но-страдамус, Елена Петрова Блаватская, месопотамския Бероз и други; от Нспалски, Тибетски, Индийски Лами, Гуру, Свами и много други.
Естествено, по всички тези въпроси има премного литература и сега, тук задачата е само да посочим, че има какво читателят да търси в богатите извори на информаиия. Отклоненията, които се правят тук (в началото на тази книга) са с иел да се ориентира читателят „Къде сме ние българите" в този свят, Космос, на нашата планета Земя и кои са нашите преки предии (траки, пелаеги, кати, иттити, кари, синди и т.н.), непреки предии и дори роднини. Разбира се, не трябва да пропускаме да посочим, поне на кратко, версии за проблема „Кога е възникнал животът на Земята?".

Кога и как е възникнал животът на Земята?

От многобройните книги ше се посочат много малко и ше се ползват оиле по-малко. Първата е „От кого сме произлезли", 2003 г., на Ернст Мулдашев - потомък на древна Волжка България, от Башкирия и Татарстан, българин-татарин-укра-инеи-руснак. Книгата е преведена и издадена на български език от „Мсдиа - (])", 2003. Той ползва книгите (с. 213) на Лобсанг Рампа - „Третото око", .Докторът от Лхаса", „Пешерите на древните" и други. Авторът им е овладял медитация, изпадал в „сомати" в пешерите на Тибет. Доверие буди и книгата на Джон Хислоп „Разговори с Багаван Шри Сатя Сай Баба". Взел много от „... книгата на Рудолф Щайнср „Из летописите на света", описваша тайната „Хроника на Акаши", съставена в древността от Посветените."
И патетичният му въпрос: „Може ли да се вярва на Посветените? Трудно е да се каже „да", но съшо толкова трудно е да се каже „не".

За основните раси Мулдашев пише:
„Трябва да отбележим, че хипотезата за материализирането на психичната енергия има съшо толкова шансове да бъде доказана, колкото u възприетата в наше време хипотеза за възникването на живота чрез появата на органични молекули и тяхното постепенно усложняване.
Според религията и знанията на Посветените, на Земята е имало 5 раси (или иивилизаиии). Както вече отбелязах, представителите на първата раса, наречени самородсните, били ангелоподобни същсства с ръст 50-60 м, с едно око (онова, което сега наричаме трето) и се размножавали чрез делене. Представителите на втората раса, наричани родените по-кьсно или безсмъртните, били вече по-плътни, но все още призракоподобни същества с височина около 40 м, с едно око (също от типа на третото) и се размножавали чрез пъпкуване и спори. Третата раса, наричана двояките, андрогини или лемурийии, съществувала най-продължително и проявила най-голяма вътрешна изменчивост. В рамките на тази раса станала подялбата на половете, появили се костите, тялото се уплътнило и от четириръки и двулики същсства с ръст около 20 м те се превърнали в двуръки с едно лиие и по-ниски на ръст. Изключително развитие постигнали най-късните лемурийии - лемуро-атлантите. Представителите на четвъртата раса, наричани атланти, били с две ръие и едно лиие, 6-8-метрови на ръст и имали плътно тяло. Представителите на петата раса, т.с. нашата иивилизаиия (наричана арийци), отначало били по-високи на ръст, но постепенно се смалили до днешните размери.
Смята се, че на земята ще се изредят една след друга само седем раси. Всяка от тях е имала и ще има 7 субраси."

Посочва се, че животът и човекът са възникнали преди милиони години.

В „Хрониката на Акаши" пише: „Паралелно с човека са съществували животни, които са били на същата степен на развитие както и той." Животните ги причислявали към влечугите-динозаври, пo Р. Щайнер „Из дсшописише на света", 1992, с. 66."

Блаватская в „Тайната доктрина" (т. 2) дава следните продължителности на земни иивилизаиии: „Лемурия е загинала около 700 000 години до началото на това, което сега наричаме третичен период."; „...Наводнението, заляло последните части от Атлантида, е станало преди 850 хил. години... (с. 416), ...след загиването на последните представители" на атлантите преди около 12 хил. години (с. 158) от острова на Платон, арийиите са съществували вече 200 хил. години."

„Очевидно възникването на човека чрез уплътняване на духа е отнело на природата милиони години еволюиионен труд ...В същото време историята е била изпъстрена с глобални катастрофи, които са унищожавали цели иивилизаиии. Затова е било напълно логично да се създаде Гснофонд, подсигуряващ човечеството в случаи на глобални катастрофи." Такъв „фонд" е създаден и съществува в района на Тибет.

На с. 221 Мулдащсв nuuie: „Но най-интересното за късните лемурийци е твърдението на Блаватская (т. 2, с.247, 410), че и в наше време съществуват преки потомци на лемурийците... По-конкретно тя пише: „Можете да различите остатъчни елементи от този велик навремето народ (Лемурията на третата раса) в някои плоскоглави аборигени в Австралия." Същото твърди и Р. Щайнер в „Из летописите на света" (с. 22), като счита, че по земята и сега има изродили се лемурийци „като диви народи".

Мулдашев пише (с. 222), че се появяват и лемуро-атланти. „Интересът към лемуро-атлантите се поддържа още и от факта, че според някои версии те и сега са основните представители на загадъчната страна Шамбала. Тя е система от пещери с хора в състояние на „сомати", според Ведите. Съвременните хора виждат техните летателни апарати, като тайнствени летящи чинии."