ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Шестте аспекта на теософията от Якоб Бьоме

8,00 лв

4,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 50 %)

Автор: Якоб Бьоме
Година: 2011
Формат: среден
Корица: мека
Страници: 104

Отстъпка - 50%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

"Якоб Бьоме е един от най-великите гении на човечеството, но гении малко достъпни, оставащи в сянка. Четат го единствено малцина и цели епохи забравят за него... Хегел признава Якоб Бьоме за родоначалник на новата философия и го оценява много високо... Якоб Бьоме безспорно трябва да бъде смятан за най-великия християнски теософ (употребявайки тази дума не в съвременния опростен, а в стария благороден смисъл) и най-велик мистик от гностически тип."

Николай Бердяев, Списание "ПЪТ", Издателство "Религиозно - Фолософска Академия", Париж, X-XI, 1926, бр.5, стр. 119-122.


Откъс от книгата

ПЪРВИ АСПЕКТ
За растението на трите принципа,
какво дърво или живот ражда всеки принцип в себе си или от
себе си. Как трябва да се изследва и
познлвл началото на природата.

Първа глава
За първото растение и живот, от първия принцип

Разглеждаме го така, сякаш съществува сам и не се смесва с другите, онова, което представлява негова възможност. Нека не го разбираме така, че може да стои сам и несмесено в някое земно Божие творение; а да се научим да изследваме и основаваме центъра на природата (Centrum Naturae) и да различаваме Божието същество от природата.

1. Ние виждаме и намираме, че всеки живот е есенциален; и намираме също, че съществува във волята, защото волята е движението на есенциите.

2. И на нас ни се струва, сякаш огън скрит лежи във волята, защото волята винаги се вдига срещу огъня и иска да го събуди и запали.
3. Защото ние разбираме, че всяка воля без събуждането на огнените есенции е невъзможна, като да е родена няма (безсловесна) без живот, без чувство, разум и същност. Тази воля прилича на сянка без същество, защото няма водач, а потъва и се оставя да я тласкат и водят, като мъртво същество, което виждаме по сянката му, която няма есенция.

4. Ето защо една неесенциална воля е нямо същество, което не разбира и не живее; и все пак е една фигура в бездънното вечно нищо, защото е привързана към телесните неща.

5. Докато волята без есенция е няма и без същество, то тя в есенцията е същество и образ според есенциите, и се образува според есенциите, защото животът на волята се ражда от есенциите.
6. И така животът на есенциите е синът, а волята, вътре в която се намира фигурата на живота, е бащата на есенциите, защото не може да възникне есенция без воля, тъй като волята е първопричина на желанието, което е първопричина за есенциите.

7. Тъй като първичната воля е безначалност (Ungrund), като едно вечно нищо, то ние я познаваме като подобна на огледало, в което някой вижда своя образ, подобна на живот, но не е живот, а фигура на живота, и фигура на образа на живота.

8. Така ние познаваме вечното безначално извън природата като подобно на огледало: Защото то е подобно на око, което вижда, но няма нищо, с което да вижда, защото зрението е без същество (същност), бивайки породено от същество (същност), т. е. от есенциал-ния живот.

9. Така ние познаваме, че вечното безначално, извън природата, е воля, подобна на око, вътре в което е скрита природата: Подобно на скрит огън, който не гори, който съществува и не съществува - той не е дух, а форма на духа, като отражението в огледалото, защото всяка форма на духа се вижда в отражението или в огледалото, но няма нищо, което окото или огледалото да вижда, ами виждането е само в себе си, защото няма нищо пред него, което да е по-дълбоко. Подобно е на огледало, което съхранява образа на природата, но не схваща природата, а тя също не схваща отражението на картината в огледалото.

10. И така едното е свободно от другото, но огледалото наистина съхранява в себе си картината: То хваща картината, но е безсилно срещу отражението, защото не може да го запази, защото когато картината излезе от огледалото, то е само блестящо сияние, и неговото сияние е едно нищо, но цялата форма на природата е скрита в него, като едно нищо, и е истинна, но не е есенциална.

11. Така ние познаваме и разбираме вечната скрита Божия мъдрост като подобна на едно вечно око без същество; тя е безначалното, но всичко вижда, всичко от вечността е било скрито в нея, от което тя има своето зрение. Тя обаче не е есенциална, както сиянието в огледалото не е есенциално, а хваща всичко, което се появява пред него.

12. И също така и вечната воля, която също е без същество, трябва да разбираме по същия начин като Божия Дух; защото както няма зрение без Дух, така няма и Дух, който да не вижда. И да разбираме, че зрението се проявява от Духа, бидейки негово око и огледало, в което се проявява волята; защото зрението прави една воля, в която безначално дълбокото (der Ungrund der Tiefe) без число не може да намери нито начало (Grund), нито цел. Така неговото огледало влиза в себе си и прави начало в себе си, което е воля.

13. Така огледалото на вечното око се проявява във волята, и ражда на себе си едно друго вечно начало в самото себе си: това е неговият център или сърце, в което от вечността е първопричината на зрението, и чрез който център волята става подвижна и водеща, а именно водеща на онова, което центърът поражда.
14. Защото всичко се обхваща от волята, тя е едно същество, което във вечното безначално, в самото себе си е първопричина за себе си, влиза само в себе си и прави центъра в себе си, обхваща се в себе си - но с обхванатото излиза от себе си, проявява се в сиянието на окото, и така се проявява от съществото в себе си и от само себе си: това е самото то, но спрямо природата (т. е. спрямо осезаемата същност) е нищо, защото е всичко, и следователно първопричина за всичко.

15. И така ние тук вътре разбираме вечната същност на Троицата, с безначалната мъдрост: защото вечната воля, която обхваща окото като огледало, в което се намира вечното зрение като негова мъдрост, е Отец. А вечното обхванато в мъдростта (защото обхващането хваща едно начало или център в себе си от без-началното в началото) е Синът или Сърцето, защото той е словото на живота, или неговата същност, в която волята се проявява със сиянието.

16. Влизането в себе си до центъра на началото е Дух, защото той е, който от вечността намира винаги онова, което е нищо. Той изхожда от центъра на началото и търси във волята. Така се проявява огледалото на окото, т. е. на мъдростта на Отец и Син. И така мъдростта се намира пред Божия Дух, който проявява.

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 3,00 лева
Еконт Адрес - 6,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar