ПОРЪЧКА
(празна)

Категории

Царствата на златото

2,50 лв

2,00 лв

(ЦЕНА НА КНИГИ НАМАЛЕНИ С 20 %)

Внимание: Последни книги в наличност!

Автор: Маргарет Драбъл
Година: 1979
Формат: среден
Корица: твърда
Страници: 316

Отстъпка - 20%

Повече детайли



www.knigi-bg.com

ВА Б-14

 

С ВКУС КЪМ СЪВРЕМЕННОСТТА

Маргарет Драбъл е писателка, която изучава човешките отношения. И то на всякаква плоскост: от различните аспекти на един в същност самотен живот („Воденичният камък") до традиционната многослойна структура, която намираме и в  „Царствата на златото", и която писателката умело запълва с късчета човешки драми, изкусно съчетани в обща картина като в стъклопис. Другото: действие, фабула. .. са второстепенни за писателкага: те са рамката на стъклописа.
Книгите на Маргарет Драбъл са за съвременния живот в Англия (с изключение на биографията на Арнълд Бенет, когото тя много цени и на когото я оприличават в известни отношения) и героите им са наши съвременници, почти винаги  — лондончани, чието всекидневие писателката проучва жадно, почти неприлично отблизо. Тя разнищва с наслада индивидуалността им: малките прищевки, дребните жестове, любовта им, към която те — кой знае защо в този съвременен  рационален свят — все още се отнасят напълно сериозно; семейните им драми; нравите им, мечтите им, предразсъдъците им. Резултатът е: жизнени произведения, които се четат с неизменен интерес, които звучат напълно реалистично  въпреки невероятните понякога обрати, дошли на ум на авторката, където наред с пълнокръвните образи винаги сме свидетели и на атака срещу предразсъдъците, на сатира срещу псевдоинтелигенцията и — неизбежно — на собствена  концепция за ролята на жената в съвременното общество, концепция с определена социална подплата.
Героините на Маргарет Драбъл са интелектуалки, богати душевно, стремителни, живи личности. Напук на същността си, те почти винаги са принудени да влачат сиво и незначително, неприятно по някаква причина съществуване, което ги  подтиква към бунт. Такава е главната героиня в „Царствата на златото" Франсис Уингейт, непривлекателна физически, но с такава жизненост и вътрешно обаяние, че нито останалите лица в книгата, нито читателите могат да й устоят. И  Франсис, както и другите героини на Маргарет Драбъл, се бори с всички сили да уреди живота си така, че гой да не противоречи на вътрешното й „аз". Маргарет Драбъл ни заставя да приемем и да вярваме в смисъла на тази борба и това е  още един довод да я нарекат една от най-значителните писателки в съвременна Англия.
Един американски писател отбелязва, че писателката Маргарет Драбъл нямало да се роди в 1960 г., ако на начинаещата актриса Маргарет Драбъл не й било дошло до гуша да дублира известната Ванеса Редгрейв. Първата си книга девойката  започнала да пише в гримьорната на „Рвйъл Шекспир къмпани". Публикувани три години по-късно, тя й донесла голям успех. Оттогава Драбъл пише непрекъснато, ако не романи, то статии, студии, сценария по едно от ранните си  произведения. „Воденичният камък". . . Много работоспособна, винаги в състояние да долови и изрази някой невидян досега нюанс на познат проблем, тя олицетворява онова пишещо съсловие в Англия, за което писателството не е  фойерверк а тежък и не винаги сладък труд.
Преди всичко Маргарет Драбъл разработва, и то без да се повтаря, темата за борбата на самотната жена с живота, и то в една съвременност, която е тежка и не предлага много изходи. Но у нея — а това е голямо качество, белетристично и  психологическо м няма никакъв трагизъм, напротив, съдбата на героините й е съдба на хора с трезва преценка за възможностите си на хора, лишени от сантименталност- хора, умеещи да организират съдбата си, хора с интелект, със  смелост в тежките моменти, житейска упоритост. Франсис Уингейт има същите качества: като археоложка тя е преуспяваща, умна е, талантлива, образована, жадна да живее пълноценно, трогателно искрена в любовта си към един (общо  взето) вял герой на сърцето й. Така че характерната за писателката тема е в същност борбата на равностойни противнички — героинята и съдбата й. От тази борба победителка почти винаги излиза героинята.
Маргарет Драбъл особено обича заплетените ситуации в книгата си ч трябва да се предположи, че ги създава с голямо удоволствие, но трябва също и. да се признае, че майсторски се оправя в тях. Изобразените от нея срещи и  разминавания. истинските и измислени, но правдоподобни драми, бягството от проблемите, „спасение", търсено (авторката не криг укора си) в алкохолизма или самоубийството, конфликтът между поколенията — всичко е намерило  отражение в. романите й чрез създадените or нея образи — убедителни, всеки със свой живот, реални. В „Царствата на златото" например взаимоотношенията между героите са така преплетени, че човек започва да се пита дали пък  писателката не си е съставяла в началния етап от работата си схеми, за да не ги обърка в съзнаниетоси. После става ясно, че всеки от героите на Драбъл си има логично разбиране, жизнено оправдано. Наистина писателката манипулира с  техните пътища така, че често предизвиква критичното .чувство на читател^ но винаги взема връх с откровението: значи смятате, че случайностите станаха много? Но в живота те са дори повече, а ако развръзката не ви харесва, измислете  си сами по-добра. А на мрачните настроения, които понякога надделяват в предвижданията й за бъдещето, Маргарет Драбъл противопоставя един колективен образ> източник на надежда и оптимизъм; децата на Франсис Уингейт. В  романа те присъствуват едва ли не невидимо, но постоянно; това са деца, „които можеха да си сварят яйце, да си направят чай, които обичаха да се шегуват, да остроумничат, които растяха — новото поколение".
Въпреки предпочитанията си към живота в Лондон като фон на романите й, творчеството на Маргарет Драбъл има и две други неизменни черти: вкуса към живота в провинциална Англия и горещата й дълбока любов към английската  природа. Колкото и саркастична да е към предразсъдъците на английската провинция, тя я обича, иначе нямаше да я .рисува така майсторски и с такова носталгично разочарование: иначе нямаше героите й да бъдат чака типично  смешно-провищиално английски: ...Обичам те, Карел", кизва Франсис в „Царствата на златото", а той, притеснен, с типичния английски стремеж да се омаловажават важните коч-.статиции, отвръща: „Така ли, мила? Дали да взема един  сандвич със сл-рене и домати?". . . Паралелно съществува дълбоката неподправена, без-изкусна любов към Англия и всичко английско, любовта към природата, типична за всички достойни представители на английската литература, за  /която в „Царствата на златото" свидетелствуват направените като че ми-моходом наблюдения и описания на природата.
Неотменно качество на произведенията на Маргарет Драбъл е умението й да се смее. В „Царствата на златото" то се проявява в най-неочаквана форма. Франсис изважда пломбата от зъба си с пръст, но „изящно". Този смях придобива  понякога физическа нечистоплътност (историята с фалшивите зъби на Карел, които Франсис носи в деколтето си), но писателката има такова великолепно чувство за детайл, така ни кара да усетим описваните от нея неща на вкус. на  мирис, на пипане; така на позволява да ги чуем и видим, че у нас не остава неприятно чувство.
Този стремеж на писателка,а да се прибл:жи колкото е възможно по-вече до един вид „разговорна форми" на повествованието, определя на места и езиковите обрати в „Царствата на златото". Маргарет Драбъл се обръща пряко към  читателя в решителните моменти, прави го непосредствен участник в действието, иска неговия съвет. Както и при Дикене ( вж. В. Ивашева, „Английский реалиетический роман 19 столетия в ere современном звучании". М. 1974.), такъв  начин на изобразяване се определя от действието в романа.
В „Царствата на златото" не всичко е сполучливо, разбира се; например читателят добива впечатлението( че към края на книгата писателката така се е изморила, че е решила да претупа комбинациите си, за да завърши по-скоро. Аз поне не  съм съгласна с лекотата, с която Франсис намира в душата си оправдание за смъртта на Стивън. Нито мога да приема необходимостта дъщерята на Франсис да сe ожени за сина на Карел, та двамата символично да дадат на света детето,  което Франсис и Карел не успяват да създадат. Не би могъл да се оправдае при една толкова талантлива авторка и бледият образ на Карел, освен ако чрез него Маргарет Драбъл е искала да подчертае за лишен път жизненеспособността на  главната си героиня. По всички теза недостатъци не могат да отслабят цялостното въздействие на романа, а то е, че „Царствата на златото" е интересен и оригинален аспект от живота на съвременна Англия, която ние, общо взето, малко  познаваме.

АГЛИКА  МАРКОВА

ЦЕНИ НА ДОСТАВКА

Еконт Офис - 5,00 лева
Еконт Адрес - 7,00 лева

БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
за поръчки над 50 лева


® 2011 Atar